Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
Беше изминала седмица откакто Дерек и глутницата му бяха открили Бойд и Кора, и изненадващо нещата вървяха доста добре. По-малката сестра на алфата свикна с обстановката бързо и се сприятели с всички. Единственият проблем беше, че в помещението нямаше достатъчно легла за всички.
-Имаме само четири легла, а ние сме петима. - Каза Айзък и се почеса по врата. - Двама трябва да спят заедно.
-Аз спах на студения под в банката в продължение на месеци, така че няма да споделям с никого леглото си. - Заяви тъмнокожото момче.
-Нито пък аз. - Обади се Кора.
-Аз също съм пас. - Високото момче се усмихна лукаво, тъй като вече знаеше какво означава това.
-Не! - Дрезгавият глас на лидерът на глутницата отекна в огромното помещение.
-Нищо не сме казали. - Подразни го Айзък.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Само за една нощ е Дерек, след това ще вземем още едно легло. - Обясни Ева.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Хубаво, аз ще спя на дивана. - Каза мъжът и се отправи към кухнята.
-Защо брат ми толкова упорито отказва да спи в едно легло с теб? - По-малката сестра на алфата се обърна към тъмнокоска и повдигна любопитно вежди.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
