LOST GIRL

22. Електричество

Още щом училищният автобус спря пред гимназия Бийкън Хилс, Ева побягна към помещението, за да се увери сама с очите си, че Дерек е наистина жив. Тя пристигна пред огромната сграда, влезе в нея и се закатери по стълбите нагоре, като ги превземаше по две, дори по три наведнъж. Застана пред огромната метална врата, преглътна и почука. Изненада се, когато видя пред себе си лидерът на глутницата, при това гол до кръста. Преди мъжът да успее да каже каквото и да било, момичето пристъпи напред и обви ръцете си около врата му.

-Ти си жив! - Извика девойката от радост и пое дълбоко въздух през носа си, вдишвайки аромата му.

-Ева, аз... - Той беше прекъснат от тъмнокоска, която се отдръпна леко и го удари с юмрук в рамото. - Хей! Това пък за какво беше?

-За това, че не ни каза, че си жив, идиот такъв!

-Знам, щях да го направя, но... Просто изгубих представа за времето.

-Дерек, имаш ли... - Женски глас се чу зад гърба на алфата. - О, ъм... Здравей, Ева! Какво правиш тук?

-Аз какво правя тук? Вие какво правите тук, госпожице Блейк? - Зленоочка беше още по-изненадана, когато видя учителката си по английски език в помещението на Дерек и то чисто гола, увита само с чаршаф. - Значи си изгубил представа за времето?

-Нямах предвид това, аз... - Лидерът на глутницата почеса врата си и се изчерви.

-Ще е проблем ли, ако ни оставите с Дерек да поговорим за минутка насаме? - Ева погледната голата жена.

-Предполагам, че не. Ще отида да се изкъпя.

Веднага щом учителката се обърна и замина, момичето изръмжа и удари алфата право в лицето.

-Сериозно? Ще спреш ли да ме удряш?

-А ти ще спреш ли да излизаш с учителката ми по английски докато останалата част от глутницата мисли, че си мъртъв? Всички щяхме да умрем, а ти просто си бил тук с нея?

-Какво говориш? Какво се е случило?

-О, с Айзък, Бойд, Скот и Итън щяхме да се самоубием. Нищо особено. - Каза девойката саркастично.

-Защо? Нищо не разбирам.

-Даракът се опита да ни използва за третото жертвоприношение. Три върколака.

-Някой ранен ли е?

-Е, ако не бяхме свръхестествени същества, можеше и да сме...