Без семейство и без приятели, шест годишната Ева Блекууд напуска родният си град, когато загиват приемните й родители. През това време, малкото момиче расте по сиропиталища и в домовете на още няколко приемни семейство, но уви смъртта постоянно я пр...
Нещата напоследък вървяха доста добре. Айзък се чувстваше комфортно в помещението и все по-рядко сънуваше кошмари, дори Дерек бе станал по-мил, което високото момче отчиташе като резултат от прегръдките, които Ева раздаваше на своята алфа с повод и без повод. Алфа глутницата все още не бе атакувала и всички започнаха да си мислят, че символите, издълбани върху старата, дървена врата на къщата на семейство Хейл бяха само предупреждение, а не начало на война между двете глутници. Всичко вървеше по мед и масло до този момент...
-Рано или късно, някой трябва да влезе там. - Каза Айзък, сядайки на дивана до Ева с пакетче фъстъци в ръка.
-Той каза, че иска да бъде сам. - Отвърна момичето.
-От кога точно слушаш и изпълняваш нарежданията му?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-От както за малко не ни откъсна главите, когато се опитахме да разберем какво се случва с него.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Знам, че трябва да го оставим сам, но определено нещо не е наред с него. Той мирише странно. О Боже мой, нали не мислиш, че Дерек умира? - Попита високото момче паникьосано.
-Успокой се, Айзък! Дерек няма да умре, той просто... Не знам, може би минава през труден период. - Обясни девойката.
-Какво имаш предвид?
-Нямам идея. Отивам да купя храна, ти искаш ли нещо? - Тъмнокоска стана от дивана, грабна чантата си и се отправи към металната врата.
