『Please stop』

¦2¦

-Кой е този той?-попита объркано Кун.

-Шяоджун! Шяоджун е в списъка с гости, Кун! Той сигурно ще присъства! Ще мога да му се извиня!-извика радостно чернокосия, докато другото момче го гледаше разтревожено.

Ако Хендери беше прав и Шяоджун присъстваше на тази среща на випуска, то тогава Хендери можеше да е в опасност. Изобщо не му се вярваше, че Шяоджун би простил на чернокосия затова, че го вкара в болница и че не спираше да го тормози.

Кун имаше лошо предчувствие за срещата. Очакваше Шяоджун да направи нещо на Хендери, затова трябваше да е нащрек и да се подготви за всичко.

-Какво си се умислил толкова?-попита го чернокосия,изкарвайки го от мислите му.-Ако е пак някой откачен плана за това как да се събереш със Сиченг, като този от преди малко, мен не ме брой!

-Не мислех за друго, но като стана въпрос за връзката ми със Сиченг изобщо не си мисли, че няма да се включиш!-каза русокосия и стана от леглото си отивайки към бюрото си. Взе в ръка една от снимките на там и я приближи повече към себе си. На снимката бяха той, Хендери и Шяоджун по времето, когато още бяха най-добри приятели.-Сигурен ли си, че Шяоджун ще ти прости?

-И защо да не го направи?

-Ами ти го вкара в болница и на всичкото отгоре го измъчваше доста жестоко, затова изобщо не смятам, че той ще ти прости.-говореше сериозно Кун, продължавайки да гледа снимката.-Нямаше ли да е по-добре ако изобщо не бе постъпил по този начин с него и да го приемеш такъв какъвто е, както направи с мен. Не казвам сега да започнеш и мен да тормозиш, не го разбирай така.

-Тогава бях твърде млад и глупав. А и ти още не беше станал гей тогава.

-Значи само заради мен спря да мразиш гейовете? Защото съм ти най-добър приятел?

-И сам знаеш, че не бе само заради теб и заради него най-вече, но нека сменим темата.-каза чернокосия и също се изправи.-Ти смяташ ли да отидеш на срещата на випуска?

Русокосия остави снимката на мястото ѝ, след което погледна замислено към съквартиранта си. Трябваше ли да отиде с Хендери на срещата и да му помогне да се извини на Шяоджун или да се опита сам да се сдобри с гаджето си? Да, определено предпочиташе да си върне гаджето от колкото да се занимава с нещата на чернокосия. Той сам бе избрал да дразни Шяоджун и сега трябваше сам да се справя с проблемите си.

-Не, ще се опитам да си върна Сиченг. Ти отиди сам, вече не си малък, а и не смятам, че е нужно да ти оправям неприятностите. Казах ти преди да не тормозиш Шяоджун, казах ти да не го обиждаш и също ти казах да го приемаш като приятеля, който беше до сега. Ти сам избра да го тормозиш и накрая прекали толкова много, че чак го вкара в болница.

-Сега конско ли ще ми четеш?! Ти също си виновен!

-Аз ли?! И как по-точно съм виновен?! Нито съм биел или измъчвал Шяоджун с нещо, нито съм го обиждал!

-Но не ме спря нали! Ако наистина му беше истински приятел щеше да ме спреш и щеше да продължиш да бъдеш и негов приятел! Ако беше така сега щеше да знаеш къде, дали е добре и дали изобщо е жив все още!-Хендери започна да вика неудържимо.

-Знам! Ти си прав, но какво трябваше да направя?! И аз бях млад и глупав като теб! И аз направих подобни грешки като теб! И сигурно затова сега и аз съм в същото положение като Шяоджун! Аз обичам хора от същия пол или по-точно обичам Сиченг!-Кун също започна да вика, а отвън в коридора, къде минаха студенти, се чуваха всичките им караници.

-Щом си го обичаш толкова си отиди при него!

-Точно това и смятам да направя!-русокосия грабна сака си и взе най-необходимите си неща, излизайки от стаята и оставяйки Хендери сам с мислите си.

°•°•°•°•°•°•°•°
Чудно ми е засега дали ви допада?
❤️❤️❤️