『Please stop』

¦12¦

Хендери седеше в дома си, докато държеше в ръцете си учебник по право и чакаше съквартиранта му да се върне. Не можеше да повярва, че наистина бе направил нещо толкова еротично с момче и то не кое да е момче, а момче, което тормозеше преди време. Налагаше му се да веднага да сподели на някой близък или иначе щеше да се побърка. Беше допусна нещо, което си беше обещал никога повече да не го прави.

Щом чу отварянето на вратата, той се изправи в седнало положение и погледна към посока на вратата. Започна да премигва енергично, чудейки се защо Кун се бавеше толкова много.

Кун бавно влезе в стаята, като се държеше за главата и окхаше. Изглеждаше ужасно, което накара чернокосия да си мисли, че съквартиранта му изобщо не е бил трезвен.

-Главата ме убива!-възкликна Кун и бавно и внимателно седна на леглото си, продължавайки да охка и да държи главата си.-Искам хапче! Хендери, дай ми хапче за глава, по дяволите! Стига си седял там и да ме зяпаш! Изпитвам болка, мамка му, съчувствай ми!

Хендери извъртя с досада очи и стана от леглото си. Насочи се към банята и отвори малкото шкафче над огледалото и мивката. Отвори го и започна да разгледа всеки блистер с хапчета, търсейки някое за глава. Щом намери точния, се върна в стаята и го хвърли на другия китаец. Отиде в кухнята и отвори хладилника, взимайки едно шише вода и отново се върна при приятелят си, хвърляйки му го в ръцете.

-Пий и спри да се оплакваш. Имам да ти разказвам много неща.-каза чернокосия и седна на леглото си, вглеждайки се във врата на другото момче. Видя многобройните смучки по него и извъртя очи. Явно не беше единственият, който е правел секс миналата нощ, но разликата е, че Кун го е искал, а той не.

Русокосото момче сложи едно хапче в устата си, след което отвори шишето и отпи от водата. Преглътна хапчето и погледна към другото момче.

-Какво искаш да ми кажеш?-попита той и започна да разтрива внимателно главата си, искайки по този начин да намали поне малко болката.-А впрочем къде изчезна снощи? Звънях ти повече от сто пъти, но не ми вдигна нито веднъж.

-Снощи видях Шяоджун в клуба и той ме завлече в тоалетните.

-О,вие сте си поговори ли, така ли? Поне успяхте ли да се разберете, че не можете повече да правите това, което вие правите.-Кун махна небрежно с ръка и затвори очи, поемайки си въздух.