『Please stop』

¦35¦

Шяоджун зае шофьорското място, след което погледна към другите двете момчета, който се караха за нещо. Той започна да ги оглежда, опитвайки се само по движенията на устните им да разбере за какво се караха, но за негово съжаление не успяваха нищо да разбере.

Въздъхна, примирявайки се с това, че трябва да излезе от превозното средство, за да разбере за какво са се скарали този път другите двама. Отвори своята врата и бавно излезе от колата, поглеждайки отново към тях.

-Аз седя до Шяоджун! Ти сядай отзад!-кресна Янг срещу по-големия чернокоско.

-Ти си по-малък и за това ще е по-добре за теб да седиш отзад. Не искаме да ни спрат, защото сме позволили на бебето да седи отпред, нали?-отвърна му Хендери, който говореше спокойно, но си личеше, че по-малкия го дразнеше.

-Ти кого наричаш бебе, магаре такова!-озъби му се русокоското.

-Дребос, малък!

-Магаре!

-Бебе дребос!

-Магаре!

-Дре...

-Млъкнете, по дяволите!-извика Джун, събирайки вниманието им към себе си. 

Те го погледнаха мило, но той изобщо не им се зарадва. Не можеше да повярва, че те се караха точно за това. Държаха се като малки деца и това го ядосваше ужасно много.

Заобиколи колата, заставайки до тях, след което бръкна в задния си джоб, вадейки ключовете за колата от там. Със свободната си ръка, хвана тази на чернокосия и я постави с отворена длан към себе си. Постави ключовете в нея, след което бутна ръката му.

-Хендери, ти ще караш, а Янг ще седи отпред до теб.-съобщи им той.-Доволни ли сте сега? Така и двамата ще седите отпред.

Не до изчака техния отговор и нито каза нещо повече, той само си отвори задната врата на колата и си влезе вътре най-спокойно, оставяйки другите двамата отново сами навън.

Хендеи и ЯнгЯнг се спогледаха за момент, погледите им учудени, но след няколко секунди се намръщиха един на друг. Чернокосия заобиколи колата и застана пред шофьорското място, продължавайки да зяпа намръщено по-малкото момче.

-Ти си виновен за всичко.-заяви му Янг и тъкмо щеше да отвори вратата, но гласа на другия го спря.

-Не аз се държах като бебе и е приех да седна отзад, както поначало е редно да направиш.-отвърна на заяждането той.