『Please stop』

¦32¦

Шяоджун обикаляше нервно из стаята, а по-малкия го следеше с поглед, усещайки как скоро ще му прилошее.

-Джуни, става ми лошо вече.-измрънка Янг, но по-големия не обърна внимание на думите му, продължавайки да обикаля и да си приказва нещо тихо.-Шяоджуни, чуваш ли ме?

-Какво, мамка му, да направя?!

-Джуни.

-За бога, ще убия тъпия Хендери!

-Брат ти първи ще го убие.

Щом чу това, Шяоджун се спря и погледна намръщено по-малкия. Доближи се до него и го загледа безизразно.

-Джуни, какво ти е?-попита леко изплашено ЯнгЯнг, като го гледаше в очите.

-Предпочитам аз да го убия.-каза той, след което целуна другия по главата.

Върна се към обиколките си, като този пък обаче се бе хванал за главата, дърпайки леко няколко кичура от косата си.

-Мамка му, ако кажа истината, хьонг ще убие Хендери, а ако доведа теб...хьонг ще убие тебе.-погледна към по-малкия русокоско, който веднага му се намръщи и скръсти сърдито ръце.

-Да,да, знам,че брат ти не ме харесва много много!-Янг извъртя очи.-Не съм виновен, че Лукас провали всичките ми шансове да се харесам на брат ти!

-Всъщност си, ти беше човека, който ходеше подир Лукас и твърдеше, че си влюбен в него.-отвърна му нормално той, с което само го накара да се ядоса още повече.

-О, добре, господин идиален живот! Ти изобщо не си правел глупави грешки и изобщо не си правил нищо от любов!

-Ами всъщност не съм правел н...

-Търпял си тормоза на онзи задник Хендери, защото си го обичал!

-Да, но...

-Няма никакво "но"! Това, което казвам е истина, защото ти ме обичаш и от обич ще се предадеш, за да не ме натъжиш!-почти извика Янг, гласа му звучейки ядосано.-Не се чуди как да ме опровергаеш!

Шяоджун се засмя и се приближи отново до него, поставяйки целувка този път върху устните му. Обви ръцете си около кръста му и го доближи повече до себе си.

-Как може да си толкова сладък, когато се ядосаш?

-Млъкни и помисли как ще успеем да накараме брат ти да не се опита да убие онзи тъпа или пък мен!-отвърна му по-малкия, гледайки го все така намръщено и ядосано.