『Please stop』

¦52¦

Хендери преметна раницата си на едното рамо и се отправи към изхода на залата. Малко преди да му свърши лекцията бе писал на Джехьон, за да се видят. Нямаше търпение да карат заедно с ЯнгЯнг. По някаква странна все още за него причина искаше да прекарва повече време с по-малкият и да се сближат един с друг.

Забеляза лилавокосият да седи във фоайето на третия етаж, точно както се бяха разбрали двамата, и явно го чакаше да пристигне. Забърза крачката си, за да може да пристигне по-бързо при другия. Щом застана пред него, му се усмихна дружелюбно и седна до него.

Кореецът надигна поглед от телефонът си и го премести към него, също усмихвайки се. Махна едната слушалка от ухото си, след което другата и му направи знак да започне да говори.

-Много ли ме чака?-попита Хендери, при което лилавокосото момче поклати глава.

-Не беше много, само няколко минути. Пуснаха ме по-рано.-отговори Дже.-Е, за какво искаше да говорим? 

-Става ли да ми дадеш колата си назаем? Искам да изведа едно момче да покара малко. Обещавам ти, че ще пазим колата ти и ако случайно повредим нещо, ще платя за него.-помоли чернокосият, гледайки умолително и сладко, надявайки се по този начин да успее да взе ключовете на колата.

 Макар че знаеше, че Джехьон щеше да му даде да вземе колата за малко, защото корееца беше добро момче, все пак не можеше просто да каже "Взимам ти колата и ще ти я върна след три часа". Трябваше да се държи уважително и добре, нали така бе научен.

-Добре, но ще трябва да отидеш до общежитието, за да я вземеш. Сиченг би трябвало днес да е в стаята ни, той знае поначало къде седят ключовете.

-Добре, много ти благодаря, Дже!-Хендери се поклони леко, след което го прегърна силно.

-Няма защо, но ме пусни, защото трябва да отида при Дойонг.-засмя се леко Джехьон, след което двамата се отделиха един от друг.

-Дойонг хьонг е тук? Така ли?

-Да, дойде да ме вземе.-отвърна кореецът и двамата с другото момче се изправиха.-Ще ходим заедно да посрещнем Тейонг, Юта и Шяоджун от малката им екскурзия.

-Шяоджун се връща!-възкликна изненадано и радостно чернокосият.-Може ли да дойда с вас?

-Съжалявам, Хендери.-въздъхна лилавокоското и след това се почеса нервно зад врата.-Не мисля, че ще е добре Шяоджун да вижда теб и ЯнгЯнг все още. До колкото схванах от това, което Дойонг ми сподели, тази тяхна почивка е главно, за да може Шяоджун да си събере мислите и допълнително с това да се сближи повече с брат си и Юта. Така че според мен най-добре ще е двамата с Янг да изчакате първо Джун да дойде при вас по собствено желание.