『Please stop』

¦43¦

Шяоджун остави другите две момчета по домовете им, след което се запъти към единственото място, на което знаеше, че ще може да поговори с някого и ще бъде изслушан. А и скоро не беше посещавал този човек, още по-малко да останат сами.

Той подкара колата си към апартамента на въпросното момче, а на лицето му се бе настанила широка усмивка. Докато караше, в ума му изплуваха доста спомени с това момче, което го накара да се засмее с глас. Сега като се замислеше с това момче има много спомени и явно бяха близки.

Спря колата и се огледа. Не беше осъзнал колко бързо бе стигнал пред блока на въпросното момче. Откопча безопастният си колан, след което извади ключа от таблото и го прибра в джоба си. Отвори вратата и слезе от превозното средство.

Тръгна напред към високият блок, а усмивката не изчезваше от лицето му. Беше щастлив, че отиваше там. По някаква причина нямаше търпение да види този човек.

Застана пред вратата на входа и се огледа. Видя таблото с бутони и натисна бутона за апартамента на приятеля си. Щом след три минути не му бе отворено, той извъртя очи. Дано спеше, защото ако не беше сам, щеше да му го върне тъпкано.

Натисна друг бутон, след което вратата се отвори. Добре, че приятелят му имаше дружелюбни съседи, които отваряха на всеки само и само да натиснат копчето им. Отвори вратата и влезе навътре. Изкачи малкото стъпала, стигайки до асансьора. Натисна копчето и зачака той да дойде. Щом асансьора пристигна, той отвори вратата му и влезе. Натисна бутона за въпросният етаж и зачака.

След няколко секунди пристигна на етажа и тръгна към апартамента срещу него. Спря пред вратата и почука върху дървената повърхност. Изчака минута и тъкмо бе решил да нахлуе вътре, но спря когато видя вратата да се отваря.

Пред него се разкри високо чернокосо момче, което го изгледа изненадано, но малко след това поклати уморено глава. Отмести се, така че да може другия да влезе и щом Джун го направи, затвори вратата.

-Какво правиш тук?-високото момче се облегна на затворената врата и скръсти ръце пред гърдите си.

Шяоджун се усмихна самодоволно. Доближи се до него, а усмивката му стваше все по-широка. Застана пред него и се засмя тихо.

-Шяоджун, не ми е забавно. Защо си тук?-чернокосият въздъхна, след което постави ръка на рамото му и го бутна, за да го отдалечи на разстояние от себе си.