『Please stop』

¦29¦

ЯнгЯнг седеше облегнат на една от машините за храна и бавно отпиваше от монстъра си. В другата му ръка имаше няколко принтирани листа, от които той се опитваше да научи нещо, но нищо не влизаше в главата му. 

-Видяло се е, че ще се опитам да мина изпита на късмет.-въздъхна той, след което отново отпи от енергийната напитка. Погледна отново към листите и прочете малка част от тях, след което затвори очи и се опита на ум да си го повтори.

-Може ли да поговорим за малко?

Янг отвори очи, поглеждайки към човека, който му говореше. Веднага се намръщи, когато разбра, че този човек бе Хендери. Скръсти ръце и го изгледа намръщено.

-Какво искаш?

-Искам да поговорим за това между теб и Шяоджун.-започна Хендери, с което веднага да издразни по-малкия.

-Теб пък какво те бъркат отношенията ми с Шяоджун?! Ти си ни никакъв, за да се месиш в отноешнията ни!-почти извика насреща му Янг. В тона на гласа му се усещаше гняв и ревност, които чернокосия предпочете да игнорира.

-Мисля, че ще бъде най-добре за теб да се отдалечиш от Шяоджун.-каза Хендери, опитвайки се да поддържа спокоен и тих разговор, но нещо не му се получаваше.

-Какво!? Откъде накъде ще се отдалечавам от Шяоджун!-възкликна ядосано русокосия.-От нас двамата, ти си човека, който трябва да се отдалечи от Джун! Ти си този, който най-много му пречи в живота! Ти си този, който го наранява и го кара да потъва все по-надълбоко в миналото, така че да не може да се измъкне от него! Ти трябва да се махнеш от него, а не аз!

-Знам, че преди съм наранявам Шяоджун, но сега съм друг и ще му помогна да излекува раните си.-отвърна му смело Хендери, при което единствената реакция, която бе получил бе силен подигравателен смях от страна на по-малкия русокоско.-Защо се смееш?

-Ще му помогнеш да си излекува раните?! Така ли, Хендери!?-Янг отново се засмя.-Та ти си причината Джун да има тези рани! Ти му причини тези страдания. Ти му причини тази болка, която усеща все още, когато си спомни миналото!-той се доближи до него и го бутна.-И само да ти кажа, Хендери. Ти няма как да бъдеш този , който ще може да излекува раните на Шяоджун. О, не няма начин как да си ти!-възлкикна той, надявайки се така да ядоса поне малко по-големия и за негово щастие успя.