『Please stop』

¦11¦

Шяоджун паркира колата си пред общежитието, в което живееше Хендери. Малко по-рано двамата бяха се върнали в клуба, за да вземат колата на русокосия и сега се намираха пред дома на другия.

-Тук живееш, така ли? Не мислех, че ще си на общежитие.-заговори Джун, оглеждайки сградата пред него.-Но поне е хубаво местенцето. Този квартал поначало не е много шумен, близо е университета и също на последния етаж би трябвало да има страхотна гледка на града. Също тук има доста страхотни заведения. Две сладкарници, в които правят уникални шоколадови и плодови торти, пет ресторанта, от който в единия правят невероятен рамен, в друг пък десертите им са превъзходни. А за малкия парк, който е на близо да не говорим. Прелестен е.

Чернокосия го изгледа объркано. Как така Шяоджун знаеше толкова много неща за мястото, в което той живееше. Та той самия дори не знаеше някой от тези неща.

Русокосото момче се обърна към другия, виждайки объркания му поглед.

-Какво?-попита той и се намръщи.-Защо ме гледаш така?

-Откъде знаеш толкова много за дома ми? Да не би да си ме следял?

-Ти полудя ли?! За какво ми е да те следя?!

-Ами аз...-чернокосия се смути и извърна поглед настрани, не искайки да срещне погледа на другото момче.-О-откъде знаеш тези неща?

-Живеех по едно време в онзи блок.-русия посочи към високия тъмнолилав блок, който бе в близост до този, в който живееше Хендери.-Преди няколко години се преместих в сегашния ми блок, но все още апартамента е мой. Трябва някой ден с ЯнгЯнг отново да го посетим.

-Живял си тук? Но отколко години? Нали преди живееше в другия край на града?-попита любопитно Хендери.

-Дълга история, но живеех там през повечето години от живота си.

-Защо си се преместил? Не си ли харесвал това място?

-Харесваше ми,но имаше твърде много спомени там, които ме измъчваха. Спомени, които трябваше да забравя.-от изражението на Шяоджун се виждаше колко замислен и натъжен бе той в момента. То накара Хендери да се почувства гадно, че го разпитваше толкова много и за подобни сантиментални неща. Не знаеше, че другия ще реагира така.

Чернокосия постави ръката си върху рамото на русокосия, който го погледна за момент и след това ръката му. Следяха така няколко секунди, когато Джун не бутна ръката му и не извърна поглед.