『Please stop』

¦27¦

Шяоджун отпиваше от кафето си, гледайки напред в една точка. В главата му все още се въртяха мисли за съня му с ЯнгЯнг и Хендери, което го караше да се побърква още повече. Защо изобщо имаше мокър сън с тях двамата? С Янг бе нормално, двамата постоянно бяха заедно и може да се каже, че отстрани изглеждаха като истинска щастлива двойка. Но защо имаше мокър сън с Хендери? Бяха минали поне седем години от последния му такъв сън и това го караше да се притеснява. Дали отново се връщаше към старото време? Нима си връщаше чувствата към Хендери? Това възмижно ли бе въобще?

-Какво гледаш?-попита Янг, който току-що влезе в кухнята и забеляза как другия седеше на един от столовете до масата и бавно и замислено отпиваше от кафето си. Това му се стори странно и поради това реши да го пита, но отговор не получи.-Джуни, какво гледаш?-повтори въпроса си той.

Отново без отговор. По-големия не казваше нищо, единствените неща, които правеше бяха да седи на едно място, отпивайки от кафето в чашата си и гледайки втренчено в една точка.

На ЯнгЯнг това не му се понрави за това и се приближи до него, заставайки зад него. Постави ръцете си върху раменете му, спускайки ги надолу по гърдите му. Наведе се леко, колкото да стигне неговото ниво и започна да поставя целувки по врата му, надявайки се да го извади от транса му.

Това и се получи. Шяоджун веднага се съвзе от транса, в който бе попаднал в мига, в който усети сладките и нежни устните на по-малкото момче да докосват кожата на врата му. Няколко секунди по-късно усети и ръцете му по тялото си. Те се спускаха надолу по тялото, което само го караха да се възбужда малко по малко. Но това изобщо не беше добре, те трябваха скоро да ходя в университета или поне Янг.

-Янги.-простена тихо той и хвана нежно ръцете му. Това му действие успя да привлече вниманието на по-малкото момче, което веднага го изгледа нацупено и тъжно.

-Да?-попита ЯнгЯнг, продължавайки да цупи устни като малко кученце.

-Трябва да те закарам в университета.-простена отново той,като този път затвори очите си. Още усещаше докосванията на другия по тялото му и едва успяваше да се сдържа.

-Но ние няма ли да...

-После!-прекъсна го той, като без да иска повиши леко тон.