『Please stop』

¦30¦

Шяоджун държеше здраво по-малкия за ръката, карайки го да се колкото се може по-близо до себе си. Нямаше да позволи на Лукас да го докосне нито с пръст. Щеше да пази Янг и нямаше да позволи нещо да му се случи.

-Не знаех, че си решил да учиш, Лукас. Ако знаех, бих се помолил на лекторите да ти пишат поне тройка, за да минеш. Знам, че не си много добър в това да учиш.-подигра му се той, гледайки го със самодоволна и надменна усмивка.

-Много забавно, Шяоджун, но си имам собствени начини, за да минавам. Дори да не ти се вярва, аз отдавна съмзапочнал да уча и вече не съм толкова зле.-похвали се Юкхей, отвърщайки на усмивката му със същата.-А и ми е чудно, защо веднага се захапваш с мен? Недей с лошо, Шяоджуни. Аз само те бях поздравил.

-Поздрав ама друг път.-озъби се той, доближавайки се малко до по-високия.-Недей си помисля отново да закачаш Янг. Чу ли ме?!

-Чухте много ясно, но какво ще стане, ако него направя? Ще ми направиш ли нещо, ако реша отново да се занимавам с ЯнгЯнг? М? Какво толкова ще ми направиш, Шяодж...

В следващия момент, по-големия русокоско вдигна дясната си ръка във въздуха, удряйки силен шамар на Лукас, карайки го да залитне назад. По-високия за малко щеше да падне, но за негово щастие успя да запази равновесие.

-Шяоджун!-изръмжа гърлено той и тъкмо щеше да се приближи до по-големия русокоско, но тогава Хендери му се изпречи на пътя.-Хендери, махни се! Това е между мен и Шяоджун! Ти недей се меси в нашите работи!

-Щом Шяоджун е замесен, то тогава ще се меся!-отвърна му чернокосия, гледайки го кръвнишки.-Няма да ти позволя да направиш нещо на Шяоджун.

Очите на Джун се разшириха, щом чу това. Внезапно сърцето му забърза ритъма си, стана му ужасно горещо и започваше да става червен като домат. Не можеше да повярва, че другия успя да го докара до това положение само с няколко глупави и сладникави изречения. Какво се случваше с него?!

Той стисна по-силно ръката на по-малкото момче, след което се обърна с гръб към всички, тръгвайки на някъде и дърпайки ЯнгЯнг заедно със себе си. Налагаше му се да се махне колкото се можеше по-далече от Хендери или сърцето му щеше да се пръсне.

Чернокосия ги проследи с тъжен поглед, докато накрая двете момчета не изчезнаха от полезрението му. Той се обърна към Лукас, нацупвайки се и по този начин успя напълно да го обърка.