『Please stop』

¦37¦

Очите на Тейонг се разшириха, гледайки яростно към чернокосото момче до брат му. Не бе вярвал, че отново ще види това момче и то близо до брат му. Изобщо не искаше да вижда този човек никога повече. Знаеше, че ще направи нещо, за което сигурно щеше да си изпати, но една страна не му пукаше. Мразеше момчето, което причини това на брат му и желаеше от все сърце да си получи заслуженото. Искаше Хендери да изпита същото, което бе изпитал брат му в него ден. Искаше да разбере какво е да усетиш същата болка.

Но знаеше, че не е хубаво да мисли така.  Много добре знаеше, че всичко се връща обратно и че не трябва да мисли лошо на хората. Но просто не можеше да   пренебрегне гнева си.

Мразеше деня, в който брат му влезе болница. Спомените му от онзи ден го караха да се ядоса все повече и повече. Моментът, в който влезе в болничната стая на брат си, виждайки как Шяоджун лежи в безсъзнание на леглото окичен със сума ти системи,караше кръвта му да кипи. 

-Хьонг?-Джун погледна разтревожено към него, очаквайки бурния и неодобрителен отговор от него.-Няма ли да кажеш нещо?

Погледът на Тейонг беше празен, забит върху чернокосото момче до брат му. След няколко секунди се премести върху другото момче до брат му. ЯнгЯнг веднага осъзна, че той гледа към него и за това се напрегна, преглъщайки нервно.

Докато го гледаше, Те си спомни защо не искаше Шяоджун да се вижда с Янг. Макар и неволно по-малкото момче носеше само неприятности на малкото му братче. Заради него Джун се наложи на няколко пъти да се връща в дома им окървавен с цепени устни, вежди, че и дори понякога с някоя друга счупена кост. Това състояние на брат му, караше Тейонг да съжалява, че му е позволил да бъде приятел с по-малкия китаец. 

На Тейонг изобщо не му допадаше това да вижда брат си наранен или пък да го вижда как се бие само и само, за да измъкне ЯнгЯнг от бившото му гадже. Според него Шяоджун не биваше да се меси в подобни неща. Той не трябваше да им се бърка, трябваше да ги остави да се разберат сами. 

Но от една страна се чувстваше виновен за всичко, което се бе случило на брат му. Чувстваше се така сякаш не се бе справил както трябва с позицията му на по-голям брат на Джун. Той трябваше да го защитава и пази от тези неприятности. Той трябваше да се усети по-рано за това, което се случваше между брат му и Хендери и да накара чернокосия да го остави намира. Той трябваше да говори лице в лице с Янг и да му обясни да не се крие в сянката на Шяоджун,а да се изправи срещу Лукас и групичката му. По дяволите, той трябваше да предпази братчето си, а не бе успял да направи нищо от това.