HIDDEN | 『YOONKOOK』

∅55 | 08.10 понеделник

"Изглеждаш като след положителни резултати от експеримент за сенна хрема, брат..." – Юнги получи импулс да го изстреля и да се засмее след това, но се възспря.

-Здравей... - отрони Джимин, смутен от продължителния очен контакт и тишината между двама им. Всяваше неловкост.

"Поне единия ме поздравява..."

-Здрасти. - брюнетът кимна, личейки си нежеланието за поддържане на по-нататъчен разговор. - Качвам се горе. - той посочи стълбите, а Чим кимна многократно и леко разсеяно.

-Да, чао... - едва каза преди Юнги да го подмине, вървейки към класната им стая.

Това определено беше най-оскъдният разговор между тези двамата. Юнги дори не беше сигурен, че можеше да го определи като разговор. Но нямаше да съди никого за това, той сам го прекрати възможно най-бързо.

08:01
Имате ново известие

08:01
Имате ново известие

-Какво бе... - изсъска, вече писвайки му от тази сутрин. Предпочиташе да не беше излизал от стаята си днес. А да не беше ставал от леглото беше още по-добрата алтернатива.

— (2) Съобщения – Неизвестен номер

Отваряне?
Да | Не

Непознат номер: Ела зад училището

Непознат номер: Моля те

Юнги въздъхна дълбоко. Помисли няколко секунди и щом прибра телефона обратно в джоба си, тръгна обратно надолу по стълбите. Подмина Джимин, Техьонг и Хосок и се запъти към задния двор на училището с бърза крачка. Дори не беше сигурен дали искаше просто да се оправи с това, което ставаше с непознатия, за да го разкара от главата си или му липсваше.

Юнги въздъхна щом стигна до стълбището откъм аварийния изход зад училището, който бе напълно празен. Огледа се. Кракът му затропа нервно, а той прехапа устна и седна на стълбището, с гръб към ръждясалия стар парапет.

Вие: За кво ме викна

Вие: Къде си

Момчето въздъхна. Изстреля поглед право напред, вдишайки и издишайки бавно. Знаеше, че се изнервяше прекалено много и от всичко в момента. Опитваше да се успокои, но не ставаше, беше съсредоточен във всичко негативно, случило се тази сутрин.