Звукът на тропане по дървената повърхност на вратата на спалнята ми ме събуди. Отворих очите си достатъчно, за да може слънцето да ме заслепи и да заровя главата си във възглавницата отново. Който и да беше, не се отказваше лесно, защото усещах, че съвсем скоро мозъкът ми ще запулсира в ритъм с тропането. Раздразнена от досадния шум, застанах в седнало положение, докато най-накрая можех да виждам наоколо без предметите да губят очертанията си. Напоследък спя поне десет часа и ставам все по-късно. Спането и храната са единствените неща, които ме радват и ми доставят удоволствие, освен да прекарвам малко време с Хари.- Влез!
Извиках, нахлузвайки пантофките, които издърпах с единия си крак от пода. Изправих се бавно и внимателно, за да не залитна. В същия момент вратата се отвори и главата на Пери се подаде оттам. Очите й търсеха моите, но тя така и не ме погледна, вместо това се взираше в пода, питайки ме дали може да влезе. Кимнах сънено, грабвайки копринения си халат от канапето до леглото. Завързах светло розовите връзки около кръста си, а в периферията си виждах Пери да стои сковано на метър от вече затворената зад гърба й врата.
- Има ли нещо?
- Не, г-жо Бела, аз просто исках да говоря с вас?
- Толкова ли е сериозно, че изглеждаш така притеснена?
Не спирах да я наблюдавам изпитателно, а тя се чувстваше все по-не на място. Мисля, че си го заслужава за греховете си. Знаех истината, просто исках да си признае.
- Аз не знам как да го кажа, а и само предполагам какво ви се върти в ума...
- Карай направо.
- Напоследък може да сте малко ядосана, но аз наистина не исках да се случва.
- Това не е нещо, което не искаш да се случва.
- Кълна се, не беше желано.
- Искаш да кажеш, че е било насилствено, защото знам, че той е способен на такива неща.
- Но вината беше моя.
- Значи ти си го накарала?
Пери прехвърли тежестта си от единия крак на другия. Не преместваше погледа си от земята.Сякаш тези обувки бяха най-интересното нещо на света.
- Г-жо Бела, знам как изглежда, но наистина не съм искала препаратът да съсипва новата ви блуза.
YOU ARE READING
Добра жена
FanfictionАннабела Фокс е само на шестнадесет, когато от живота й остава единствено разрухата и болката. Изгубила родителите си поради "нещастен" инцидент, тя е принудена да живее при семейството на най-добрия приятел и бивш съдружник на баща си. Дилемата да...