Добра жена

18. Подарък

Предполагам, че е откачено, но както казах в една от първите глави, нещата се случват бързо, защото книгата обхваща голям период от време, а и връзката на Хари и Бела не е в основата на книгата, Аннабела е.

През целия си живот получаваме подаръци, някои добри, други лоши. Аз получих най-добрия си подарък, за който щях да съжалявам дяволски много.

Не вярвах на Гордън, защото той говореше ужасни неща за Хари и семейството му. Според него всичко е било брилянтен план. А аз е трябвало да бъда в самолета също. Сега съм била само пречка, за да може Стайлс да погълнат компанията. Бях единственият жив наследник. Гордън мразеше Хари и презираше семейството му, поради което аз отказах да имам каквато и да е професионална връзка с него. Нямаше как да вярвам на този човек, колкото и убедителен да беше. Та той смяташе, че Харолд е тук само за да ми отнеме дяловете. В това нямаше никакъв смисъл. Та те принадлежаха на семейството му и сега и щеше да е така до пълнолетието ми. Думите му ми въздействаха, но не им повярвах. Изпратих господин Уелингтон, не се нуждаех от услугите му и не исках да дълбая в болезнените спомени. Оставям паметта на родителите си така.

***

Денят, в който навършвам седемнадесет години, настъпи. Спомням си как преди година планувах да го празнувам с родителите си. Но не предполагах, че ще се случат толкова неща дотогава. Сега трябваше да се оправя, защото в шест часа Хари трябваше да дойде да ме вземе от дома ми за вечерята, която ми бе обещал. Имах куп картички и цветя от приятели на семейството ми и няколко съобщения от мои съученици. Клара, Ребека и Хелен ме хранеха като прасе цял ден. С всичката храна, която бяха сготвили, можеха да нахранят половин Лондон. Имах подаръци, половината от които бяха от семейство Стайлс. Хари бе в офиса цял ден както и цяла седмица. Едва го виждах. Но той бе зает човек, все пак трябваше да управлява компанията си. Имах букет от седемнадесет червени рози и шоколадови бонбони с ликьор от него. Господи, обожавах сантименталния Хари. Вече беше минало четири часа следобед и затова най-сетне станах от дивана в хола и отидох да се изкъпя. След като излязох от банята, започнах да си избирам дрехи. Трябваше ми някаква официална рокля, определено официална. На вратата ми се почука два пъти.

- Влез!

Хелен влезе вътре, държейки три различни по големина кутии в ръцете си. Затвори вратата с крак и остави кутиите на леглото ми.