Когато едно дете е малко, то играе игри, за да се забавлява. Когато децата порастнат, игрите се превръщат в опасна игра с нож с две остриета. И дори да спечелиш, отново ще боли.
Събуждайки се в прегръдките на Хари, взирайки се в леко трепващите му заради слънчевата светлина клепачи, усещайки близостта ни, осъзнах едно нещо.
Пасивната досега истина болеше, истиността й пареше дори само ако я докоснех. Всичко това, което вършех бе толкова грешно, но толкова хубаво. И не смятах, че е грях спрямо другите, спрямо Хари, спрямо семейството ми, спрямо гордостта ми. Смятах, че е грях, защото това беше мазохистко. Знаех, че не мога да имам физическа връзка с Хари без да се обвържа с него и психически. Без да ме накара да се влюбя в него, въпреки всичките му злодеяния спрямо мен. Просто не можех. И вече започвах да усещам последиците от грешката си. Започвах да го харесвам. Започваше да ми харесва не само по възбуждащия начин, когато ме наричаше 'Белс'. Започваше да ми харесва, когато само ме прегръщаше. Започваше да ми харесва нещо в очите му. И знаех, че нищо от това не бе под влиянието на секса, бе, защото започвах да се влюбвам в Хари, и нямаше да си позволя това да продължи дълго.
Той може би можеше да извлича само плътски удоволствия, но аз не можех да си позволя единствено това. Сексът вървеше ръка за ръка с любовта, която започвах да зараждам. Исках да бъда като него. Да неутрализирам чувствата. Може би той щеше да ме научи как. Или щеше да се радва да се влюбя в него и да умирам бавно в тази несподелена любов. А той пак щеше да е щастлив, защото му давах тялото си, само трябваше да щракне с пръсти.
Тялото му се размърда зад моето. Усетих как едната му ръка притиска гърба ми по-силно към гърдите му. Завъртяхме се така, че сега главата ми лежеше на гърдите му и се наддигаше с плавните му вдишвания.
- Добро утро, бейб.
Дрезгавият му глас ме върна към реалността и тя беше колко много ме възбуждаха галените му имена.
- Добро утро, Хари.
- Как спа?
- По-добре не съм спала.
- Аз също.
Последните му думи едва ги членоразделих, защото той зарови устните си в косата ми.
- Хари...
Измърморих и се отдръпнах от него.
- Какво има?
Щом телата ни се отделиха, той ме погледна неразбиращо.
- Искам да поговорим.
أنت تقرأ
Добра жена
قصص الهواةАннабела Фокс е само на шестнадесет, когато от живота й остава единствено разрухата и болката. Изгубила родителите си поради "нещастен" инцидент, тя е принудена да живее при семейството на най-добрия приятел и бивш съдружник на баща си. Дилемата да...
