Добра жена

27. Далеч

Виеше ми се свят и като че ли щях да повърна, но се взирах в една точка и се опитвах да се подобря. Не се получаваше и усещах как закуската ми ще излезе на бял свят всеки момент. Станах от мястото си и изтичах без никакви обяснения до тоалетната. Надвесих се над тоалетната чиния и хванах косата си в едната ръка, докато повърна всичко. Господи, сигурно съм хванала някакъв грип. Станах, измих ръцете си ръцете и се погледнах за малко в огледалото, оправяйки косата си. Излязох от тоалетната и заварих двете си приятелки в пробната.

- Адел, мислиш ли, че този цвят е подходящ?

- Чакай, за светло бежаво ли говориш, Дейзи?

- Да, знам, че е демо...

- Не, скъпа, не знаеш, защото това не просто е демоде, това е изкъртване на модната цивилизация като цяло.

- Не мисля, че е толкова зле - казах на Адел, която трескаво поклати глава и за пореден път изхвърли встрани закачалката, грабвайки я от ръцете на Дейзи.

- Бела, да не си изгубила усета си за мода?

- Не, просто мисля, че Дейзи трябва сама да избира какво да облече за срещата си.

- С тази бежава рокля по-скоро ще изплаши момчето.

- Не мислиш ли, че тя има право на глас?

- Аннабела, Дейзи е моя братовчедка. Освен това вече е на твоята възраст и няма приятел. Което пък значи, че ако до двадесет не се омъжи, ще е първата в рода ни, която е развалила традицията. По-добре да се обеси тогава.

- Защо я ограничаваш така? Дейзи туко-що прекрати пет годишна връзка, не може на следващия ден да излезе на среща.

- Точно затова говоря! Пет години с Марк и ти се раздели с него за такава глупост! Не мога да повярвам. Нека да спрем с това, защото започвам да се ядосвам много и няма да мога да оправя Дейзи за срещата й.

- Но, Адел, "глупост" не дефинира това, което Марк й е причинил. Няма дума за такава постъпка.

- Да, но бяха на крачка от годежа.

- И какво щеше да се случи, след като бяха сгодени? Да живее една лъжа, една илюзия, че Марк я обича и тя е единствената жена в живота му ли?