Добра жена

10. Победител

Татко казваше, че победителите не винаги печелят. Печели този, който е извлякъл най-много ползи от играта. Но всеки губи по нещо. Чиста душа, доброта, истинност. Играта ги отнема. Истинският победител е този, който е успял да запази душата и сърцето си нераними.

Хари мълчеше от опасно дълго време и вече започвах да се притеснявам от въпроса,  който сама зададох. Неувереността ми изчезваше както росата изчезваше всяка сутрин. А всъщност мисълта, че въобще притежавах увереност, бе една голяма илюзия. Какво, по дяволите, си мислех като играех по свирката на сексуалните му фантазии!? Аннабела, за бога, осъзнай се. Само че, защо бе толкова трудно да се откъсна от света на безгрижието и удоволствието?

Това не съм аз.

Това наистина не съм аз.

Наистина.

Имах нуждата да го изрека на глас, може би, за да се убедя по-достоверно. Защо трябваше да се обърква всичко? Не исках да става така. Исках всичко да бъде както от мечтите ми на девет. Исках аз и Хари да бъдем щастливи. Но не така. Да бъдем истински щастливи. 

- Искам както преди.

И изречението му беше от три думи. Не заветните 'Обичам те, Бела' , но това значеше много. Все пак има още надежда за "нас". Развълнувах се и коремът ми се превъртя като центрофуга. Няколко пъти при това.

- Аз също.

И тишината вече не беше неловка. С нея говорехме. Неизречените емоции се усещаха във въздуха. Нещо проблясна в тъмната нощ и след броени секунди прозвуча ясен, но далечен гърмеж, а тътенът отекна в гората заедно с вика на одавените птици.

- О, Бела, само ако можех да върна времето назад. Нищо нямаше да е същото, обещавам ти.

- Но не можеш.

И споменът не беше горчив и не тровеше душата ми, само за миг изтръпнах, но болката бе тъпа и приглушена. Приглушена от новите чувства, връхлитащи ме.

- Знам. И това не ме радва.

- Аз съм щастлива. Ако не се беше случило, нямаше да разбера какъв боклук съм имала за най-добър приятел.

Осъзнах как звучи чак след като го изрекох. Не го казах с целта да нараня или обидя Хари, но по лицето му си личеше, че е реагирал така. Беше истината, а тя болеше. А Хари беше от хората, които не понасят да им казват истината в лицето, не обичат да признават грешките си, най-малко да се поправят.