Спомените са клопки на ума. Те не идват без причина. Зад всичко стои конспирацията на вътрешното ни аз. Затворено надълбоко между стените на психиката ни, то ни праща сигнали, чрез които да разберем себе си. Спомените могат да болят и да радват. Те ни направляват в избора ни, основаваме се на миналото, когато трябва да продължим. Може би сме уплашени, че ще забравим това, което се опитваме да съхраним. Но спомените никога не лъжат и не предават. Преди исках да не забравя щастието, сега съм готова да го загубя, за да залича болката.
" Хари, остави ме. "
Викът ми ме порази многозначно в поне десет различни посоки на съзнанието ми. Цигареният му дъх, примесен с миризмата на силния алкохол, ме отвращаваше. Хари точно сега ме отвръщаваше.
Сините и розови нюанси в стаята ми се замъгляваха под лунната светлина. Та аз бях още дете, бях на петнадесет. Хари не може да ми го причини. Той бе моят най-добър приятел, нали? Не би ми го причинил.
" Винаги ще те защитавам "
Беше ми казал преди едва месец. Повтаряше ми го постоянно. Иронията в тази ситуация.
" Никой няма да те нарани "
Сега той ме нараняваше повече от всички.
" Хари, моля те, не искам да го правя. "
Прошепнах и сълзи се търкулнаха по страните ми.
Вратата се отвори плавно. Този, който влизаше, щеше да пусне светлините и да премине стената отляво. Щеше до види това, което се случваше.
Хари се отмести от мен при този звук. Рязкото му ставане ми даде възможност да се защитя. Дрехите ми бяха на мястото си както и неговите. Треперещото ми тяло се отдръпна в другия край на леглото. Той стана и тръгна напред, засичайки се с майка ми.
" Госпожо Фокс. "
Хари се усмихна неистово. Сякаш това не се бе случило. Той не се бе опитал да ме нарани.
" О, Хари, миличък. "
Майка ми лепна най-голямата усмивка на лицето си.
" Бела - погледна ме. - Забавлявате ли се? "
" И още как. "
Хари отвърна вместо мен и разтегли розовите си устни в крива линия. Аз стиснах своите и усетих кръв в устата си.
Той ме гледаше предизвикателно. Без никаква вина, само игривите пламъци в очите му.
ESTÁS LEYENDO
Добра жена
FanficАннабела Фокс е само на шестнадесет, когато от живота й остава единствено разрухата и болката. Изгубила родителите си поради "нещастен" инцидент, тя е принудена да живее при семейството на най-добрия приятел и бивш съдружник на баща си. Дилемата да...
