Добра жена

5. Тъмнина

Тъмнината е навсякъде около нас. В пространството и в сърцата на хората. Мислех си, че в тъмнината има чудовища и студ. После разбрах, че тя е само дух. Дух на болка и самота, който се вселява в сърцата на чудовищата и в студените сърца.

- Аннабела - студен и дрезгав глас прозвуча в тъмнината.

Какво щях да правя?

След секунди усетих присъствието му в стаята. Не помръднах нито сантиметър. Чувах стъпките, които приближаваха. Пламъците на камината хвърляха слаба светлина върху силуета ми. Чух как Парис изръмжа отсреща и веднага зае бойна позиция.

- Виждам, че си намерила дяволчето. Мислех, че ловците са го застреляли.

- Как може да си толкова безсърдечен?

- Виждам също и, че не си сготвила и не си в облеклото, в което ти казах да бъдеш. Не си спазила две от заповедите ми - продължи той, игнорирайки въпроса ми. - Това не ми харесва - изръмжа вече съвсем близо до врата ми. Чак можех да усетя дъха му.

Парис подскочи напред и издаде звук подобен на излайване.

- С него си приличате - прошепна ми той. - Да се надяваме, че ти няма да свършиш като него.

- Какво имаш предвид? - заекнах, а зениците ми се разшириха.

- Ще разбереш, когато не видиш малкото си приятелче повече - при думите му буца заседна в гърлото ми, а при опита ми да преглътна едва не се задавих.

- Недей да го правиш! - звучеше като предупреждение, въпреки че знаех, че това нямаше да му се понрави.

- Дай ми причина - каза спокойно.

- Защото аз те моля - едва доловимо прошепнах.

- Не е достатъчно.

- Моля те, Хари!

- Все още не е достатъчно - каза той. Не се ли чувстваше нагло? Отне ми всичко. Какво още би искал?

- Какво искаш от мен? - зададох въпроса си притеснено.

- Най-ценното ти - преглътнах. Най-накрая се освободих от буцата.

- Вземи колкото искаш от парите на нашите.

- Другото ти най-ценно нещо, Аннабела.

- Ти отне моето най-ценно нещо, Хари - засмях се горчиво при спомена за всичко, което ми бе причинил.