28. Признание

686 57 10
                                    




Исках да знам толкова много неща, но и толкова много други не желаех. Какво беше това, което виждах? Защо, по дяволите, въобще съществуваше? Кога се бе случило? Как се бе случило? Къде се бе случило? Защо се бе случило?

Можех да превъртам видеото на лаптопа си още един милион пъти, но това нямаше да промени реалността. Нямаше да промени грешките, цялата лавина от грешки, които допуснахме. Да, и двамата. Защото една част, дори да бе много малка, бе моя. Имах вина, защото очевидно нещо куцаше във връзката ни, а тя е наполовина моя отговорност, наполовина негова. Не се чувствах толкова виновна, колкото предадена. Чувствах се ужасно предадена. Не съм си и представяла, че мога да преживея такова разочарование, да го понеса от най-близките си хора. От Хари? Но как дори е възможно?

Не бях сигурна в нито едно от всичките предположения в главата ми за случилото се, освен, че се бе случило. Имах видеозапис, дълъг седемнадесет минути. Най-лошите седемнадесет минути в живота ми. Имах го и вероятно и още други хора го имаха, за да бъде изпратен анонимно на мен. Може би са искали откуп за него. Може би са били изнудвачи. Не намирам друга причина за случилото се.

Да кажем, че пред вас стои запис, дълъг седемнадесет минути, на който виждате съпруга си (от който сте и бременна) да чука секретарката си (втората за този месец), какво бихте направили?

Първо, бихте отишли в офиса му веднага и бихте се разкрещяли като луда, тръшвайки на земята русата курва (!), нищо че сте бременна във втория месец.

Второ, бихте си стояли кротко у вас, правейки се, че нищо не се е случило, и след като мъжът ви се прибере, бихте обсъдили порно съдържанието като зряла двойка, напът да има бебе.

И трето, бихте си поплакали известно време, обвинявайки себе си, защото не сте достатъчно добра, и щом се върне започвате да обвинявате него, молейки го да остане с вас, защото ще бъдете майка след седем месеца.

По малко и от трите, да бъда честна.

Не знам как да приема това, че Хари ми е изневерил. Не знам дали да бъда бясна, разочарована или практична. Ужасно много исках да съм ядосана и да пребия онази долна уличница, Роузи, но знам, че вече не съм дете, та аз сама ще имам едно скоро. И като си напомних, трябва да кажа на Хари, че ще става баща. Каква прекрасна комбинация от новини.

Добра жена Where stories live. Discover now