Добра жена

26. Навици

Вървях през претъпканите улици на Лондон, докато навън пресвяткаха светкавици и се чуваха гърмежи. В най-скоро време щеше да завали типичният порой и ако не намерех кафенето, в което имах среща, щях да подгизна в бурята навън. Не бях единствената, която бързаше. Естествено, че всички се бутаха, за да намерят заведение, в което до се скрият от приидващото. Проблемът беше, че токчетата не са най-добрият приятел на жената, както казват, освен това ми беше адски студено и имах чувството, че шофьорът ми, който беше напълно верен на Хари, ме следи.

Опитах се да не съм подозрителна за тази среща, но аз наистина не мога да лъжа. Особено Хари, той сякаш вижда през мен. Не се замислих за това, когато се омъжих за него, но тогава не мислих и че ще видя Гордън отново и то по свое желание. Все пак никога не съм предполагала, че ще се съмнявам в моя Хари и това, което ми казва рядкото пъти, когато имаме време само двамата, без семейството му или работата му. И това е само първият месец от брака ни. Не казах на абсолютно никого за срещата, която си уредих с този човек, който явно знаеше много повече от мен за всички Стайлс. Все пак Шарлът, колкото и да ми симпатизираше, не би се съгласила да се бъркам в тайните на баща й. Хари би откачил, а Ребека би започнала с онова "Казах ли ти". Разбира се, не се осъмних така лесно в съпруга си. Срещата с терапевтката, за която Хари също не знаеше, не помогна на съмненията ми. Не можех да ги кажа открито пред Хари, защото така започваха всичките ни скандали. Не знам дали го осъзнавах, но аз определено го лъжех. Как ли би се почувствал ако е напълно невинен и разбере за лъжите, които така спокойно изрекох? За съмненията ми в честността му? Ами когато се усъмних в него още на медения ни месец? Но след това си изкарахме чудесно, нали? Той едва не откачи, когато се опитах да подкупя секретарката му, после не се прибра цяла нощ, а аз го чаках, искайки да му се извиня. Може би имам право на съмнения, но бях прекалено слаба да понеса най-лошите предположения, затова ги отхвърлях още преди да се замисля за тях. Имах нужда от това всичко да си бъде наред, както през последната година, когато бяхме сгодени. Тогава той нямаше толкова работа въобще. Тогава взаимоотношенията ни бяха много по-близки. И честни. Сякаш сега всичко това е избледняло. Затова реших след мъчителните три седмици на съмнения и подозрения, плюс изкушението да проследя Хари или да надникна в телефона му, най-накрая да разбера. Защото иначе щях да извърша някоя глупост.