Добра жена

20. Празненство

Празненствата би трябвало да са събития, на които да се забавляваш и да се чувстваш добре. Сватбеното ти тържество определено трябва да е запомнящо се. О, аз колкото и да се опитвах, никога нямаше да мога да забравя този ден.

Сватбената церемония мина перфектно, както беше планирано. След като напуснахме голямата зала трябваше да се насочим към имението на родителите ми. Беше следобед, малко преди да се здрачи. Трябваше да напуснем празненството към девет часа, защото имахме полет за хващане. Трябваше да летим до Тоскана, Италия. Нямаше да си струва, ако родителите на Хари имат огромно провинциално имение там, а ние не го посетим. След това ще пътуваме до Малага, а след това с ферибот до брега на Мароко. Бяхме избрали това за медения ни месец, защото и двамата обичахме тези места. Щеше да е романтично, но не пресилено.

Влизахме в имението, следвани от многото гости, по-голямата част от които не бях виждала никога през живота си. Украсата беше брилянтна и изпипана, все пак сватбената ми агентка - Харпър, много се постара за сватбата на годината. Имаше торта някъде по-средата, която бе достатъчно голяма да нахрани огромния размер от гости. Не бях избрала нищо за цялата сватба. Алекса поръчваше всичко, Хари не разбираше от подобни неща, но не съжалявам за избора си. Съпругата на Роджър се е справила много добре. Въпреки че е малко грандиозно за моя стил. Можехме да разговаряме с хората, дошли да ни видят, едва един час преди да тръгнем за летището. Благодаря на Бога, или по-скоро на Бен, че организира заминаването и ни измъкна от центъра на вниманието цяла вечер. Разговарях с различни хора, някои познавах, но по-голямата част - не. Получавах поздравления и подаръци, които щяхме да разгледаме чак след като ваканцията ни свърши и се завърнем в Лондон. Беше същински хаос, имаше толкова много келнери и жени в маркови рокли и бижута, които явно се бутаха да ми честитят, макар че си нямах идея кои са.

Изгубих Хари, Бен изчезна някъде, а Ивет каза, че отива за шампанско, но все пак не се върна. Сестрата на Хари - Шарлът ми махаше през няколко човека. Най-сетне някой познат - казах си наум и тръгнах към нея.

- Хей, младоженке, къде е съпругът ти?

- Никаква идея. Предполагам пак се е загубил някъде.

- Това е неговият ден, не може да изчезва. Ти стой тук, аз отивам да го намеря.