Добра жена

2. Обещание

Обещанията са създадени, за да бъдат нарушени. Тяхната сила не значи нищо без вярност и посветеност. Обещанията са като клетвите. Различават се по-това, че за да дадеш обещание, трябва да имаш чисто сърце. А след като го дадеш, сърцето ти става мръсно.

Последните три часа бяха най-дългите три часа в историята. Все още едва асимилирaм това, че никой от нас не каза нищо през абсолютно цялото време.

Той може би мълчеше, защото измисляше още нови начини да превърне живота ми в ад, а аз, защото едва ли исках да водя какъвто и да е диалог с този човек.

Мразя го.

Днес повече от обикновеното.

Кой знае?! Можеше да го изкарам извън нерви и отново да реши да ни забие в отсрещното платно? Или да наруша и без това неуравновесената му психика?

През повечето време наблюдавах полетата, които все по-често бяха рядкост, и дърветата, които се множаха постепенно, докато ние се изкачвахме към планината.

Защо, по дяволите, някой решава да си купи къща по средата на нищото, където вечер не трябва да ходиш в градината, защото може да те изяде вълк, където няма живи хора, а най-близкото населено място е на петнадесет километра?! Да не забравяме за новите ми съседи. Буболечки навсякъде!

Няма да издържа дълго на това.

Може би щях да проясня мислите си, ако бях поспала.
За моя жалост не мога. И как бих могла да спя, пътувайки с човек, който ме заплаши с ежедневен сексуален тормоз?! Да не изключвам факта, че ще живея с него, в някаква забутана вила в гората. И ако реша да избягам? Кой, мечките ли ще ме приютят?!

Боже, мразя този живот.

След, както споменах, най-дългите пет часа най-сетне пристигнахме. Наоколо не се виждаха много интересни неща. Къщата беше огромна, разбира се. Три етажа и доста модерна, за моя приятна изненада. Дано да няма буболечки. Нямаше ограда, но като се замисля, трябва ли ти? Наоколо няма никого.

Имаше красиви остъклени стени и бели пердета, които ми пречеха да видя вътрешността. Доколкото можех да различа в тъмнината, понеже бе към осем часът вечерта, дърветата наоколо бяха много, гъсти и високи, вероятно образувайки дебела сянка през обедните часове. Светлините от фаровете на колата ми позволяваха да видя единствено няколко остри склона и баира. Явно постройката бе на височина.