Добра жена

25. Доверие

Сърцето ми започна да препуска бясно и за момент го усетих как трепти в гърлото ми и как цялото ми зрение се замъглява. Побързах да стана от мястото, на което лежах, но от бързата скорост и рязкото изправяне мозъкът ми се разбити още повече и залитнах настрани, при което паднах на земята. Извъртях очите си, секунда по-късно засякох зелените ириси на Хари да ми стрелкват разтревожен, блудкав поглед от другия край на стаята. Блудкав, така че нещо сиво ги изпиваше отвътре и не можех да разчета нищо. Освен това всичко беше зачервено, кожата му и очите му също. Или просто аз все още не си фокусирах добре зрението.

- Х-хари?

- Бела...

Той сложи палеца и показалеца си на лицето си, масажирайки го леко, но сякаш имаше мигрена. Изглеждаше, сякаш има ужасно главоболие, освен това не съм го виждала в по-умърлушен вид.

- Къде беше миналата нощ?

Зададох въпроса си направо. Нямаше накъде да увъртаме, той не се прибра, а аз го чаках. С извинителна вечеря и дантелено бельо. Дължи ми обяснение. Той просто ми го дължи. Освен това се чувствах много неловко, дори засрамена. Усетих онова чувство, което връзваше корема ми на топка и забързваше ритъма ми. Чувството преди да започнем поредния скандал, както ставаше преди повече от година.

- Не е твоя работа.

- Не е моя работа?! Не е моя работа ли?! Хари, сериозен ли си?

- По-сериозен не съм бил.

Той се заклатуши и седна, по-скоро се пльосна, на дивана до мен, затваряйки очи.

- Дължиш ми обяснение, Харолд.

- Нищо не ти дължа.

- Напротив. Чаках те, притеснявах се, а ти си ходил някъде и си се напил.

Долавях миризмата на онзи алкохол, с който правеха коктейлите в клубовете. Нещо, което не съм смятала, че ще усетя по Хари. И за момент си помислих, че думите на Шарлът са истина, но преди Гордън да се появи в мислите ми отхвърлих тази мисъл.

- Нали... Хари, нал-ли... Нали не си направил някоя глупост?

- Каква по-голяма глупост от това да подкупиш секретарката ми?