15. Невъзможно

1.7K 130 46
                                    



Има ли невъзможни неща, ако човек го иска? Разбира се, че има невъзможни неща. Всичко е възможно само при две условия - любов и омраза. Контрастът между тях е очевиден. Но аз не познавах контраст. За мен нямаше невъзможни неща, защото мразех и обичах едновременно.

Аз и Бен прекарахме цялата нощ в чакане на новини. Вратата към реанимационното отделение, в което се намираше Хари, беше заключена и явно никой нямаше намерение да я отваря тази нощ. Рецепционистката, явно беше на смяна, ме гледаше лошо и с досадливост. Не успях да мигна цяла нощ, но нямах желание за сън изобщо. Бен задряма няколко пъти но за едва по петнадесет минути преди пак да се събуди. В четири и половина падна батерията на телефона на Хари, стоящ все още в джоба на суитчъра ми. Новините, които уж трябваше да ни успокоят, не го правеха. Притеснявах се за абсолютно всичко. А мисълта, че Харолд е бил на косъм от смъртта, ме караше да настръхвам и да заплаквам с последните си останали сълзи. И така, докато в седем сутринта не дойде на смяна друга рецепционистка, която изглеждаше далеч по-приветлива. С къса изрусена коса и голяма усмивка. Като се замислих, моята коса също бе изрусена, но вече почти не си личеше и оранжевият й цвят се възвръщаше. Мразех естествения цвят на косата си.

- Г-ца Фокс и г-н Клотър?

Нечий глас прозвуча зад нас и ние с Бен се обърнахме мигновено. Беше медицинската сестра от вчера. Станах на крака и побързах да я разпитам.

- Новини ли има?

- Да, г-це, г-н Стайлс е буден.

След това изречение най-накрая примката на гърлото ми се отпусна и ми разреши да дишам спокойнo. Вече нямаше опастност за живота му, даже и най-малката си бе отишла с отварянето на очите му.

- Слава Богу...

Бен въздъхна и прокара ръце през косата си. Аз нямах сили да кажа даже и това.

- Искам да го видя...

- Г-це, съжалявам, но на този етап това е невъзможно. Г-н Стайлс трябва да си почива, защото организмът му все още е слаб. Не мога да ви разреша да го безпокоите.

- Но аз искам само да...

- Съжалявам, не мога да направя това. Извън правата ми е. И вече наруших нарежданията на лекаря веднъж, така че нещата не са в моя полза. Ще ви уведомя веднага, когато посещенията са разрешени.

Добра жена Waar verhalen tot leven komen. Ontdek het nu