Добра жена

1. Началото

Извинявам се, че първите глави са толкова зле, сега като ги погледна ми се струват адски смешни, но наистина нямам време за редакция.

Началото е идентично с края. Краят е идентичен с началото. Затова те биват обърквани често. Но началото само по себе си е край на нещо старо. И краят сам по себе си е начало на нещо ново.

Историята е малко объркана. Добре, може би въобще не е малко. Може и да не бе най-сложната съдба, може и да не бе най-трудната, може и да не бе най-непоносимата. Но бе моята. И бе истинска. От самото начало, до самия край. Не, не се разправя за любовта. Нито за мистерията, нито за болката или драмата. Да, всяко едно от изброените играеше голяма роля, но нито едно от тях не беше центърът. Центърът бях аз и това е най-важният урок, на който ме научи съдбата. А как стигнах до извода, как малката Бела, наивната и глупавата, стана зряла и силна жена? Ще разберете само ако проследите историята ми.

Никога не съм мислела, че животът ми би тръгнал в тази посока. В интерес на истината, винаги съм гледала на себе си като силнохарактерен човек с малко слабости. Смятах, че ще наследя професията на родителите ми, ще завърша в Харвард и някой ден ще преуспея в живота. Ще имам семейство, голяма сватба, мъж, който ме обича и щастливо бъдеще.

Но.

Не.

Ето ме тук, опаковайки багажа си, защото се местя да живея при единствения човек, който ненавиждам на този свят. Харолд.

Съкратената версия на историята на живота ми би представлявала нещо такова.

Казвам се Аннабела Фокс, на шестнадесет години и живея в Лондон. Досега. Преди месец родителите ми загинаха в трагичен инцидент с полет 121. По необясними и несправедливи обстоятелства и причини се налага да прекарам остатъка до пълнолетието си при моя враг.

Отношенията ми с Харолд не винаги са били толкова напрегнати и изострени. Някога бяхме приятели. Но това беше отдавна. Преди да постъпи по онзи ужасяващ начин, наранявайки ме достатъчно за един живот.

Ако има човек на тази земя, който не заслужава и капка състрадание, то това е той.

Багажът ми бе готов, а аз не. Не бях готова да напусна това място. Тук, където съм израснала. Не бях готова за новия си живот, не бях готова за новия си дом. Не бях готова да загубя родителите си и определено не бях готова да понеса всичко, което той бе решил да ми причини.