Добра жена

3. Реакция

Реакциите са човешки навик. Докато имаме човешко в себе си, реагираме. Реакцията на тялото е опустошителна сила, която даже и най-здравият разум не може да спре. Тя е пристрастяване, отдаване, при което замъгляваме психиката си, за да изживеем момента. За да го спрем, трябва да убием човека в себе си. Реакцията е като първородния плътски грях.

Лунната светлина, доколкото можеше да има такава в гъстата гора, си проправяше път през пердетата на библиотеката, в която се намирах. Мракът се бе разпрострял във всеки ъгъл и пролука, под завивките, във въздуха и в душите. Опитваше се да ме задуши, сякаш, за да ме избави от страданията ми. Ала аз се криех, криех се от тъмнината в ума ми. От тъмното настояще и от тъмното бъдеще. Не мога да си представя как стигнах дотук. Не искам и да знам. Може би донякъде се опитвам да се отрека от реалността и да живея някъде в паралелната вселена, където не съм подлагана на тормоз.
Може би просто ме бе страх да призная пред себе си, че съм жертва. Но какво можех да направя? Как можех да се измъкна? Мисълта за бягство ми бе далечна. Не гледах на нея като на една осъществима реалност, а като на блян от сънищата. Като нещо далечно, до което за да стигна трябваше да мина и смъртта. Та такава реалност нямаше. Нямаше и никога нямаше да има. Ала това пречи ли на надеждата? В моя случаи, да. Хари помрачаваше всяки лъч надежда. Той закриваше слънцето и запечатваше всеки възможен изход, към който се обърнех.
Не бях от дълго тук.
Та тази нощ ми бе първата.
Но вече чувствах това място като ад. Ад, от който нямаше измъкване. Но и ад, в който и за кратки мигове изпитвах щастие. Може би не го определям правилно. Удоволствието, плътското удоволствие, което ме караше да изпитвам Хари не е щастие. То е просто реакция, породена от ласките му. Реакция, която мразя и обичам с цялото си същество. Реакция, на която се предавам и отхвърлям многократно. Реакция, която ме отблъсква и привлича по-силно от живота.

Звукът от тропане по коридора ме изкара от транса, в който се намирах.
След секунди бравата направи своето движение и вратата се отвори.
Беше Хари. Нямаше кой друг да е.
Беше само по боксерки, но и аз бях само по бельо.
Едно от многото неща, които той ме принуждаваше да правя, насила.

- Защо не спиш? - дрезгавият му глас прозвуча, разчупвайки дългата тишина.

- Искаше да ти казвам само истината, нали? - отвърнах му с въпрос.