Добра жена

6. Първият път

Окей, знам как звучи първият им път да е в шеста глава, но предвид обстоятелствата и колко голям период от време ще обхваща книгата, трябва това да се случи по-рано. Съжалявам ако изглежда нелепо, нереално или радикално.

Казват, че момичето е като цвете с омайни цветове. Всеки цвят блести различно, но едно ги свързва. Непокътнатост. Моментът, в който всяко цвете губи своята невинност, е кадър от любов в Ада. Ако имаше начин да я запазим завинаги, със сигурност щяхме да се възползваме. Този момент е толкова мръсен, колкото и възвишен. Колкото демоничен, толкова и ангелски. Толкова   сатанински, колкото Божий.

- Хари, спри - опитах се да кажа твърдо, но гласът ми се пречупи под въздействието и тежестта му, надвиснали над мен.

Той не реагира.

- Харолд - повиших тон. - Остави ме.

Усетих как едната му ръка се плъзга по гърба ми.

Нямах нищо на себе си.

Нямах абсолютно никакъв плат върху мен.

Нищо, с което да се прикрия.

- Бела - дъхът му, разбиващ се във врата ми, ме накара да настръхна.

- Харолд, ако направиш това... - не можах да довърша, заради пръстите му, плъзгащи се по клитора ми. Изпуснах неволен стон и притворих очи.

- Какво искаш да направя? - попита, шепнейки в ухото ми.

- Това - едва изрекох под въздействието на телата ни, долепени едно до друго. Бях прекалено афектирана от близостта му, че не знаех какво говоря.

Ръцете ми се наддигнаха и докоснаха гърба му, оставяйки следи от нокти. Моят се изви нагоре.

- Хари - изстенах.

Устните му докосваха съвсем леко врата ми. Ръцете му бяха хванали бедрата ми и ги разделяха.

- Ще направя всичко за теб, Белс - долових дрезгавия му говор. Харесва ми, когато казваше "Белс".

- Тогава - изстенах - направи го.

Пръстите ми докоснаха плата на боксерките му и започнаха да ги смъкват надолу.

- Презерватив? - попитах, щом ги бях свалила.

- Не се нуждая от такъв - каза. Ръцете му пуснаха бедрата ми и хванаха китките ми, дърпайки ги нагоре. Пръстите му се преплетоха с моите и двете ми ръце бяха приковани от двете страни на леглото.