Добра жена

4. Омърсена

Омърсяването е лишаване от непокътнатост. Да бъдеш омърсен означава да бъдеш лишен от първородната си красота. Да ти бъде отнета без право на избор, без допитване, насилствено. Да си омърсена значи да бъдеш като цвете с откъснат цвят, при което ще се връща една и съща пчела, но няма да намира утехата си. И цветето ще загине.

Слънчевите лъчи, които минаваха безпроблемно през тънките, почти прозрачни сатенени завеси, шареха по лицето ми, в опити да ме събудят. Неприятният ярък сноп светлина най-сетне успя да ме накара да отворя очите си, примижавайки на огненото кълбо в галактиката. След като се намирахме в гъста, непроницаема гора, тогава защо слънцето е толкова проклето светло?!

Приспособих се към обстановката и се размърдах неудобно в леглото. Безтегловността, която по принцип се изпитва, щом се отдадеш на почивка, сякаш бе изчезнала. Разграничаването на психическата от физическата бе ясно изразено, почти колкото челюстта на Харолд. Като стана дума... Опитах се да се превъртя по гръб, но в този момент осъзнах, че нещо или някой ме бе притиснал силно към леглото и не ми позволяваше да помръдна по никакъв начин. Не можех да видя кой или какво е, но голият ми гръб усещаше бавно надигащите се гърди на някого плътно зад мен.

Харолд.

Снощните събития ми бяха толкова редки и накъсани, а всичко бе една, разпокъсана на места, мъгла.
Спомнях си как Хари бе дошъл посреднощ в библиотеката, спомням си действията му, както и моите, спомням си също това как се озовахме в спалнята ми.

Единствените части, които не можех да определя и разгранича, бяха от периода след като бях 'довлачена' тук.
Някакви отделни и несвързани отчастъци от време се лутаха из ума ми. Тънката завеса, която разграничаваше реалността от фантазията, сякаш бе спусната, а на места парчета плат липсваха, правейки едната страна по-ярка от другата.

Топлината, която се излъчваше от тялото му, ме обливаше на вълни. Въздъхнах с лека отегченост преди да усетя силно отпускане.

Харолд премести масивното си тяло от моето, предоставяйки ми пространството, от което се нуждаех. След като получих възможността да се измъкна от леглото, като един уважаващ себе си човек, станах колкото се може по-бързо.

Сомоуважението ми нямаше цена. Буквално възприето, нямах такова. Коя самоуважаваща себе си жена би направила това, което аз правех за него и за себе си?!
Отговорът бе никоя.
Това, което помня от вчерашната нощ ме кара да се чувствам по най-долния начин. Унижението, което сама си докарвах, струваше ли си?