Добра жена

25. Доверие

Той се опитваше да насочи огъня срещу мен, да използва собственото ми оръжие срещу мен. Хари отклоняваше темата.

- Не избягвай въпроса. Къде беше миналата нощ?

- Не те засяга, Бела.

Хари изръмжа и ме погледна злобно. Заклевам се, че беше злобно, отегчено, изпълнено с омраза. Сякаш му бях направила нещо ужасно.

- Аз съм ти съпруга, Хари. Естествено, че ме засяга.

Той продължи да се взира в лицето ми за известно време, а аз се опитвах да не се пречупя и го гледах все така критично. След малко едната му устна кривна в усмивка и той се наддигна от разпльоканата си поза.

- Забрави за това.

След това ръката му хвана моята и пръстите му започнаха да масажират китката ми. Какво... Той да се подкупва ли се опитва? Всичко е прекалено съмнително.

- Какво правиш?

Попитах го озадачено, когато той стана и все още държейки ръката ми, напусна стаята. Започна да върви бавно нагоре по стълбите, а аз вървях без да асимилирам какво се случва и го следвах безшумно. Някак си познат сценарий, но не... Въобще не усещах това правилно по нито един начин. Вратата на спалнята се отвори и затвори след нас. След това Хари блъсна тялото ми срещу бялата дървена повърхност и студените му устни се впиха в моите.

Той движеше ръцете си по цялото ми тяло, оставяше ги да шарят, където си поискат, докато събличаше роклята ми, а аз се опитвах да разкопчая малкото закопчани копчета на ризата му. Когато избутахме ненужния плат на земята, Хари ме завъртя така, че бях с гръб към него и лицето ми беше опряно във вратата. Пръстите му се плъзнаха в косата ми, извивайки я на една страна, докато другата му ръка държеше китките ми над главата ми. Тялото му беше горещо, моето също, кръвта бошуваше навсякъде в мен, карайки ме да се притискам в него още повече.

- Винаги си толкова готова за мен...

Боже, какво правех?! Не беше нищо грешно, все пак сме женени, но какво ме кара да мисля, че в цялото това нещо има някаква прикрита грехота?! Не искам да се чувствам така. Искам всичко да е правилно и невинно. По дяволите, Бела, да не би да забрави, че с Хари всичко е грешно и  мръсно и определено не е невинно или непокътнато. Та Хари е олицетворение на изкушението и греха.