Добра жена

21. Изненада

Слизайки от частния самолет, отново заради Бен, с Хари държахме ръцете си, а Клара, Ребека, Хелен и семейството на Хари ни чакаха в края на терминала. Уилям ни се усмихваше весело, а баща му и майка му - по-голямата сестра на Хари - Даяна, го държаха за ръце.
Шарлът беше красива, както винаги, в дългата си рокля и кожено яке, светло кафявата й коса се спускаше на леки къдрици. Даяна от своя страна приличаше на първата от четирите жени на Роджър - майка й - Събрина. Имаше нежни черти и черна коса, зелени очи като на Хари. Той от своя страна приличаше на баща си, а не на майка си - Виктория. Шарлът - най-малкото дете в семейство Стайлс също приличаше на майка си - Уенди. Помня и трите съпруги на Роджър, които винаги са се появявали на разни събирания и трите все още носеха фамилия Стайлс. Алекса - четвъртата му жена, беше далеч по-млада от останалите, но също толкова красива, въпреки че не изглеждаше като традиционната жена. Харесвах я, все още мисля, че в нея няма онова зло, което го има в другите. Всичките деца на Роджър избираха него пред майките си и не съм сигурна с какво ги е залъгвал, че да го направят. С Хари обаче бяха най-близки и знаех, че Виктория не знае, че синът й се жени, иначе би дошла на сватбата ни. Отърсих се от мислите за семейството на мъжа си и го погледнах, за да разчета нещо по лицето му. Не беше така щастлив от топлото посрещане, както аз бях, но това е Хари, той си е такъв.

- Бела - първа от всички Шарлът дойде при мен, следвана от Уилям. Тя се усмихваше широко, прегръщаше ме и ме разпитваше за медения месец, но аз не можех да отговоря, защото всички ни заобиколиха. Хари пуфтеше раздразнено като впрегнат кон, чак мен изнервяше с песимизма си. Всеки ме поздравяваше, казваше колко сме му липсвали и ни питаше как е било. Бен и Ивет бяха в Холандия този месец, заради работата на Ивет, тя беше фотограф за себе си, а за другите бе модел. Така че те не присъстваха на посрещането. Бях заобиколена от толкова красиви и уникални хора, аз бях просто Бела и нямах нищо специално в себе си. Когато стигнах до Ребека, колебливо я прегърнах и тя ми отвърна по същия начин. Не каза нищо мило - просто, че косата ми вече не е руса, а кафяво-оранжева - какъвто бе естественият й цвят.

След това се прибрахме до имението Фокс, за да вземем останалия си багаж от досегашната ни спалня. Не бяхме обмисляли възможността да се изнесем, а и нещата се случиха така, че нямах време да мисля за тези неща. Всички Стайлс отидоха в другия край на Лондон в тяхната къща, където щяха да ни измъкнат поне за малко. С Хари пътувахме натам скоро след като по най-бързия начин успях да разкажа всичко на Клара и Хелен. Залъгвала съм се, Ребека е студена, както винаги. Шофьорът на Хари спря пред имението Стайлс и изчака, докато охраната вдигне портата. След като бяхме паркирали в двора, Хари ми отвори вратата и ми подаде ръка, за да изляза.