Добра жена

11. Чудовище

Едва ли знаеха за това, което преживях, но дано да не се случва на никого.
Нямах намерение да им кажа какво се е случило. Колкото и виновен да бе Харолд, аз също не бях безгрешна и се срамувах от постъпките си. Така че, нека грешките и на двама ни да останат в сянка.

- Не искам да ме мислите за слаба.

- Ти не си слаба, Бела. Всеки би се пречупил пред онова... Онова чудовище.

Ребека изрече това с голяма омраза и присви очите си гневно, а Клара й симпатизираше. Беше права, за част от това, но не трябваше да хиперболизира нещата. Лошото бе, че ме заболя.

- Той не е чудовище.

Казах го някак неуверено, но бях сигурна, че не е чак това.

- Права си, по-лош е.

- Ребека, не говори така.

- Той е извратен психопат и заслужава да го вкарат на топло до края на живота му.

- Ребека, спри.

Неестествено за мен, но повиших тона си. И видях как очите на Бека и Клара щяха да изскочат.

- Ти го защитаваш - прошепна Лара.

Защитавах ли го?

- Какво е направил с теб?!

- Момичета, спрете.

- Ти наистина не си същата.

- Бека, не трябваше да говориш така за него. Не го познаваш.

Настана тишина. Сервитьорката в заведението, където бяхме седнали, дойде и остави второто ми кафе. След като отмина, Ребека се осмели да проговори.

- Насили ли те, Бела?

Както пиех кафето си, щях да се задавя. Сдържах се и просто го оставих на масата, облизвайки устните си.

- Не, Ребека.

Болеше ме да ги лъжа. Отношенията между мен и Хари обаче трябваше да се оправят без чужда намеса. А и да бъдем честни той не ме бе изнасилил, нали?

- Сигурна ли си?

- Боже, как бих те излъгала?!