The Last But The Best

2.19. Нещата коренно се променят

- Слушай какво, Стайлс: това е последният път, когато ти звъня. Можеш да благодариш на приятелката ти, която призна всичко на Стела.

- Чакай, моля те! - Прекъснах го.

- Отново си на високоговорител и Стела те чува. Кажи й последните си думи.

- Не, искам да говоря с теб.

- С мен? - Мъжът попита изненадан.

- Да, ти ми трябваш.

- Казвай тогава. - Подкани ме.

- Искам да освободиш Стела. Ще направя каквото пожелаеш. Ще ти дам колкото пари са ти нужни, няма да подам обвинение в полицията. Ще можеш да заминеш за където искаш и ще имаш достатъчно пари, че цял живот да не работиш. Просто освободи момичето ми. - Казах бавно и ясно и само се молех да се съгласи.

- И защо да го правя?

- Защото е опасно за Стела да бъде при теб! - Нервите ми не издържаха и се разкрещях.

- Мислиш, че не мога да се грижа за жена ли?

- Сигурен съм, че не знаеш как да се грижиш за бременна жена! - Извиках му в отговор.

- Какво?! - Каза шепнешком.

ГТС

- Какво?! - Раян ме погледна и от изненада даже залитна назад. - Наистина ли си бременна? - На устата ми имаше лепенка и не можех да кажа нищо, затова кимнах несигурно. Не му казах до сега, защото ме беше страх, че може да направи нещо на бебето ми.

- Моля те, пусни я! Върни ми любовта и детето. - Чух гласа на Хари и познавайки го, знаех, че всеки момент ще се разплаче. - Моля те! - Раян затвори без да отговори нищо на Хари. Започна да се вайка и да мърмори нещо.

- Защо не ми каза по-рано? - Попита ме, но нямаше как да му отговоря заради лепенката. Той се усети и се приближи за да я махне.

- Раян, пусни ме! - Веднага започнах да му се моля. Той се изправи без да каже нищо. - Моля те, моля те! - Настоявах.

- Това дете на Стайлс ли е? - Попита с леден глас.

- Разбира се, че е негово. - Отговорих му ядосано, защото това ме засегна. За каква ме мисли той?

- Стела, омъжи се за мен. - Думите му ме шокираха.

- Моля?!