2.19. Нещата коренно се променят

1.6K 141 39

Съвзех се, а щом отворих очи видях София и Лиам, които стояха притеснени около мен и вероятно чакаха да се събудя.
- Хари! - Лиам прибяга до мен щом видя, че съм в съзнание. - Добре ли си? Искаш ли да те заведа в болница?

- Не, няма нужда. - Поклатих глава.

- Изплаши ни много, когато припадна. - София каза тихо.

- Ти също ме изплаши, когато ми каза... - Не успях да довърша думите си. - Кога и как стана това с бебето?

- Мисля, че само ти и Стела знаете отговора на това. - При други обстоятелства бих се разсмял, но сега не ми беше до това. София седна до мен и започна да разказва. - Последният път, когато Стела дойде с мен на контролен преглед, се оплака, че има постоянни болки в корема. Лекарят ми й предложи да направи тест за бременност, който се оказа положителен. Изследванията показваха, че е в третата седмица. - София ми разказа, докато гледаше в земята. - Хари, много съжалявам, че не ти го казах по-рано. Просто виждах в какво положение си, беше отчаян и депресиран и ако ти бях казала, че Стела е бремена, ти щеше да се влошиш. - София се разстрои, а Лиам я прегърна за да я утеши.

- Соф, моля те не плачи! - Казах тихо. - Не те виня за нищо. - Всички мълчахме, а аз вече не знам какво следва. Стела носи дете. Моето дете. Сега знам, че два живота са в опастност.

- Стела щеше да ти каже още същата вечер. Тя беше много развълнувана, дори плачеше от радост. Нямаше търпение да ти каже. Но тогава видяхме онези момчета, които беше наел да я пазят, аз се издадох без да искам, тя се ядоса и пожела да се приберем. След това предполагам е била прекалено ядосана за да ти каже нещо такова... - Помня перфектно този ден. Когато Стела се прибра се скарахме заради това, че не съм й казал за бодигардите и след това излязох от вкъщи. Тя е искала да ми каже, че чакаме бебе, а аз... Не мога да повярвам.

- И сега колко голямо е бебето? - Попитах Соф с треперещ глас.

- Когато разбрахме тя беше в третата седмица, от отвличането минаха девет седмици ако не ме лъже паметта. Това означава... - започна да смята на ум - че вече е в третия месец.

- Д-дали той знае? - Лиам попита, а погледът му се местеше от мен към София и обратно.

- Не знам. - Повдигнах рамене. - Предполагам не, защото кой би държал бременна жена като пленница. - Сякаш по телепатия, похитителят се обади.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now