2.10. Страхотен екип сме

1.8K 108 16

ГТХ

Харесва ми да ставам рано само ако трябва да водя Дарси и Хари на детска градина. От доста време не го бях правил и тази сутрин бях много щастлив, когато малките ме прегърнаха за довиждане преди да отидат да си играят с приятелите им. Днес с момчетата имаме среща с мениджърите, но е малко по-късно.
Когато се прибрах вкъщи ми се искаше да се върна в леглото при Стела, но нея я нямаше. Странно, тя не е от ранобудните. Чух шум, идващ от банята и веднага се насочих на там. Вратата беше отворена и веднага видях годеницата ми, която... повръщаше?
- Стела, какво ти е? - Прибягах до нея и докоснах рамото й.
- Не се чувствам добре. - Каза и си пое дълбоко въздух. - Сякаш стомахът ми се преобръща.
- От какво може да е? - Попитах, но тя не ми отговори, само затвори очи и започна да клати главата си. - Стела? - Попитах по-настоятелно.
- От няколко дена пия хапчета за отслабване...
- За отслабване? - Повторих шокирано. - Но за какво са ти такива хапчета?
- За да съм като моделите, с които се виждаш. - Говореше бавно и гузно, а на мен сърцето ми се сви.
- Любов моя, никога не се сравнявай с тях! Аз не ги харесвам и не искам единствената жена в живота ми да се опитва да прилича на тях. Особено ако и здравето ти е застрашено. - Разтривах нежно гърба й за да й създада повече комфорт.
- Но те са перфектни... - Започна, но аз я прекъснах.
- Не, не са, изобщо не са перфектни, но ти си! - Стела се подсмихна. - Къде са тези хапчета? - Тя ми ги посочи, аз станах и ги взех. - Обещай ми, че вече няма да използваш каквото и да е за отслабване! - Тя малко се поколеба, но след кратко мислене ми отговори.
- Обещавам ти!
Аз изсипах всички хапчета от кутийката в тоалетната и пуснах водата.
- Още ли ти се гади? - Попитах докато отмествах няколко кичура косата от лицето й.
- Вече не чак толкова.
- Тогава хайде да се върнеш в леглото, ще те затрупам със завивки за да ти е топличко, ще ти направя закуска и кафе и преди да тръгна на работа искам да видя с очите си как ще си изядеш всичко. - Разсмя се и с моя помощ стигна до леглото.

Измайсторих няколко сандвича и възможно най-бързо се върнах при Стела.
- Опитай да поспиш малко след като закусиш. - Подадох й чинията и тя започна да яде с нежелание.
- Не знам дали ще успея.
- Искаш ли да се обадя и да кажа, че съм болен и не мога да отида на срещата? Ще лежим цял ден и ще се гушкаме, а ако искаш мога и да ти пея. - Дори не изчаках да ми отговори и грабнах телефона си.
- Хари, всичко това звучи повече от страхотно, но недей, момчетата имат нужда от теб.
- Те могат да се справят.
- И аз ще се справя. Трябва да лежа цял ден, какво сложно има? - Намигна ми.
- Добре тогава, но няма да ставаш от леглото. - Казах настоятелно.
- Ами децата? Кой ще ги забере от градината?
- Аз ще отида. - Стела разбра, че няма да позволя да се измъкне от леглото и се предаде.
Колкото и да не ми се искаше тръгнах за срещата с мениджърите. С момчетата не знаем защо искат да ни видят. Обикновено Modest не обсъждат с нас какви планове имат за One Direction, казват ни чак когато всичко вече е решено и няма как да откажем.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now