17. Любимата прегръдка

2.9K 151 0

Спагетите, които Стела приготви бяха страхотни, но не се учудих много, защото вече знаех, че готви наистина вкусно.

- Харесват ли ти спагетите? - Попита ме, сякаш беше прочела мислите ми.

- Много! - Казах, докато напъхвах още една вилица в устата си. Тя се разсмя и повтори действията ми. - Знаеш ли, уменията ти в кухнята са една от причините да искам да живеем заедно. - След думите ми Стела се задави, а аз побързах да отида до нея за да й помогна. - Скъпа добре ли си? - Попитах докато разтривах гърба й.

- Ъмм добре съм. - Изкашля се за последно и ме погледна право в очите. - Харии, ти... не говореше сериозно за живеенето заедно, нали?

- Ами всъщност бих искал в бъдеще да заживеем заедно. Естествено под "бъдеще" нямам предвид утре или след седмица. Това проблем ли е за теб? - Виждах в погледа й, че е объркана. Защо това предизвика такава реакция у нея?

- Мисля, че ще е по-добре да мине време преди да предприемем такава сериозна крачка. - Отвърна несигурно. - Усещаш ли, че нещата между нас се случват прекалено бързо? Не че имам нещо против, не ме разбирай погрешно. Просто все още на моменти не мога да повярвам, че всичко това е реално. - Въздъхна и продължи да говори по-уверено и със сериозен глас. - Хари, ти си невероятно момче и определено най-доброто гадже, за което всяко момиче мечтае. През последните пет години не съм спирала да мисля за теб и не е имало ден, в който да не съм мечтаела да те видя, да имам възможността да говоря с теб. Сега не просто мога да говоря с теб, а те наричам "гаджето ми"... Всичко е като в приказка, но става прекалено бързо, а аз не искам да бързаме. Искам да се наслаждаваме на всеки момент заедно! - Обясняваше ми тихичко, но я чувах перфектно, защото все още стоях близо до нея. Объркана е, личи си и я разбирам перфектно.

Хванах ръцете й и започнах да говоря със същия тон като нея.
- Стела, съгласен съм, че нещата между нас се развиват доста бързо, но не можеш да си представиш как превзе сърцето ми още от първия момент, в който те видях. Права си, целият живот е пред нас и няма за къде да бързаме. Ще се наслаждаваме на всеки миг заедно. Искам да си щастлива, защото моето щастие зависи изцяло от твоето. - Целунах ръцете й, а след това устните й. Изглежда сякаш това я успоки.
Изправих се бавно, все още държеейки я за ръце и тя също стана от мястото си.
- Да се преместим ли в хола? - Предложих.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now