36. Защо се случва на мен?

1.9K 130 13

Бележка от автора: Невероятно е, че минаха цели 5 години от събирането на нашите момчета в едно! Една любов, една мечта, една посока, една група! Времето лети страшно бързо! Сякаш беше вчера, когато видях клипа на What Makes You Beautiful, потърсих 'One Direction' в интернет и се зачудих 'Боже, как ще им запомня имената?!' хах .... Много съм емоционална днес :D Без дори да ги познавам лично, тези момчета са едни от най-важните хора за мен ♥♡♥♡♥

☆☆☆
ГТС
Побягнах от ресторанта преди да съм се разплакала пред него. Защо Хари? Защо се появи точно когато спрях да търся лицето ти на всякъде около мен? Беше ми толкова тежко да осъзная, че няма да те видя повече и ти просто се появи.
Кого за бога лъжа..... така се радвам, че го видях! Зелените му очи заблестяха веднага щом срещнаха моите, а устните му се извиха в невероятна усмивка, позволявайки на очарователните му тръпчинки да се появят. Сънувам го всяка нощ от както съм тук. Постоянно е в мислите ми. Колко искам да се върна в ресторанта и да го целуна, така, както го целувах в сънищата ми. Боли толкова много! Чувствам се сякаш го оставям за втори път. Не мога да живея с мисълта, че той страда заради мен!

Сълзите ми се смесваха с капките дъжд, едва усещах краката си, но нямах сили и желание да се прибера. Седнах на земята и подпрях челото си на коленете ми. Защо ми се случва всичко това? При всички хора има добър и лош избор, а при мен и двата са лоши: ако съм далеч от хората, които обичам всички страдаме; ако съм до тях, Катрин ще убие малката Стела и пак всички ще страдаме.
Дъждът постепенно се усилваше, а аз все още си стоях на същото място. Изведнъж усетих как някой слага яке върху раменете ми. Повдигнах уплашено глава и видях загрижените му зелени очи.
- Извинявай! - Прошепна и седна до мен.
- За какво се извиняваш? - Попитах объркано.
- Че не тръгнах веднага след теб. - Въздъхна - Просто повече от три месеца те чакам да се върнеш, а когато те видях ти ме отблъсна. Бях в шок. Съжалявам! - Говореше тихо.
- Хари.... - Замислих се какво щях да му кажа - Виж, аз не исках да става така. Ако можех да променя нещо, бих го сторила веднага, но няма как, разбери ме! - Аз също говорех тихо.
- Стела, погледни ме. - Знаех, че ако го направя щях да се изгубя в очите му, въпреки това го погледнах - Обичаш ли ме още?
- Никога няма да спра... - Прошепнах и пламъчето в погледа му отново грейна.
- Има толкова много за какво да говорим, но какво ще кажеш да идем в моята къща?
- Какво? Не, не, Хари, не мога, съжалявам! - Изправих се и той ме последва.
- Стела, очаква ни сериозна буря, не можем да стоим на улицата! - Каза загрижено.
- Тогава аз се прибирам.... - Опитах се отново да си тръгна. Ако отида с него ще започне да задава въпроси и съм сигурна, че няма да издържа и ще се издам. Не мога да го позволя. Ако Хари разбере за Катрин и заплахата й ще направи всичко възможно да я намери и да 'оправи положението' ,но така само ще влоши нещата.
- Стела, живея на пет минути от тук, а и съм с колата! Няма да те оставя да се прибираш в този дъжд! Избирай: или идваш с мен доброволно, или ще те отвлека! - Знаех, че ще го направи, защото звучеше и изглеждаше напълно сериозен.
- Добре. - Кимнах несигурно, а той веднага хвана ръката ми и преплете пръстите ни. Усмихнах се несъзнателно при действието му. Макар и да е грешно е много приятно!
- Това ми липсваше! - Погледнах го и той също се усмихваше широко.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now