22. Караш го да се усмихва докато пее

2.5K 135 1

ГТХ

- Скъпа?? Стела... Ехоо... СТЕЛА, КОЙ ЗВЪНИ? - Приятелката ми гледаше напред в една точка и все още държеше телефона до ухото си. Грабнах слушалката от нея и попитах най-спокойно. - Кой се обажда? Ало?... ТОВА НЯКАКВА ШЕГА ЛИ Е? ОТГОВОРЕТЕ МИ ПО ДЯВОЛИТЕ! - Изкрещях, защото от другата страна мълчаха.

- Тя затвори. - С едва доловим глас Стела ми отговори.

- Коя тя? Скъпа кажи ми какво стана, моля те! - Хванах я за раменете и й говорих бавно и спокойно. Тя гледаше в земята. - Ейй! - Хванах нежно брадичката й за да ме погледне. Сълзите й едва се сдържаха да не прелеят.

- Хари, тя...майка ми. - Прегърнах я, когато усетих, че сълзите й вече започват да се стичат. - Тя е направила аборт. - Проговори след минута.

- Какво? - Попитах учудено.

- Обадиха се от някаква болница. "Бебето било премахнато успешно." - Отново замлъкна. Мислих около минута какво да кажа.

- Скъпа виж, сигурен съм, че майка ти е мислила много преди да го направи. Може би това е бил най-добрият вариант...

- ДА УБИЕ БЕБЕ?!? Чуваш ли се какво говориш?! - Отдръпна се от мен, отвратена, сякаш бях пребил малко котенце и ме гледаше уплашено.

- Стела, знаеш че нямах това предвид. - Казах и отново се опитах да я прегърна, но тя се отдръпна.

- Хари, аз можех да имам сестра или брат отново. - Гласът й беше много тих, едва я чувах. Сълзите отново тръгнаха по красивото й лице.

Тя седна на диванчето и зарови лицето си в шепи. Как да й обясня, че Джес едва ли го е направила без да го обмисли. Седнах до нея, сигурен съм, че тя ме усети, но не ми обърна внимание.
- На колко години е била майка ти, когато те е родила? - Попитах спокойно.

- 18. - Отговори ми, отново без да ме поглежда. 18? Била е на възръстта на Стела.

- А на колко е била, когато е родила Кристен? - Попитах със същия тон.

- 25.

- Скъпа, на 26-годишна възраст жената е загубила детето си. Логично, след това е била в депресия. Може би я е страх или не е преодоляла случката със сестричката ти. Каквато и да е причината, сигурен съм, че го е обмисляла дълго. - Говорих бавно и спокойно сякаш обяснявам на малко детенце защо не може да му купя сладолед през декември. - Не казвам, че това е най-доброто решение, но не трябва да виниш майка ти за аборта преди да си чула нейната причина. - След думите ми Стела най-накрая погледна към мен. Сълзите й бяха пресъхнали, но колко тъга се четеше в очите й.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now