2.5. Ще те науча на няколко трика

1.8K 96 12

Беше почти 6ч. сутринта и всички други, освен мен, все още спяха. Доста необичайно да се събудя толкова рано, но въпреки това не бързах да ставам. Снощи, след като Хари си легна се извини няколко пъти и съм сигурна, че говореше под действието на алкохола. Въпреки това вярвам, че истински го е било грижа, защото когато човек е пиян, казва тези думи, които не може да изрече на трезво, нали? Така или иначе му имам пълно доверие. Той никога не би направил нещо, което да повлияе зле на мен или децата.

Не разбирам защо на моменти се караме толкова. С него се обичаме наистина много и не само ние го знаем. Всеки може да го разбере от начина, по който се гледаме. Дори и сега, когато Хари спи, сложил глава върху гърдите ми, обвил ръка около кръста ми и преплел краката си с моите, мога да кажа, че любовта ни се усеща в самата атмосфера около нас. Джуниър и Дарси пък са перфектното доказателство за нашата любов.
Полежах си още няколко минути и след като успях да се измъкна от прегръдката на Хари, тръгнах към кухнята за да направя кафе. Изглежда снощи, когато чух шум като от чупене на ваза, не съм си въобразявала. Хари е счупил вазата от майка му без да иска. Смешно е, защото винаги казваше на децата да внимават да не я счупят, а сега той го е направил, хах. Събрах набързо парчетата и започнах да правя кафето. Определено имах нужда от него! След вчерашната нощ, Хари също ще се нуждае от горещата, кофеинова напитка.
Сетих се, че ще е с махмурлук и му разтворих хапче против главоболие. След като кафето беше готово го разделих в две чаши и тръгнах отново към спалнята. Нямаше да ми се налага да събуждам Хари, защото по начина, по който търкаше очите си, разбрах че току що се е събудил.
- Добро утро! - Поздравих го, а той се стресна и ме погледна объркано.
- Защо главата ме боли толкова? - Попита тихо и хвана главата си с ръце сякаш това ще спре болката.
- Изпий това. - Подадох му чашата с лекарството. - Трябва да намали махмурлука.
- Махмурлук? - Рязко обърна главата си към мен и това му причини допълнителна болка. - Напивал ли съм се? - Гледаше уплашено, аз само кимнах. - Мамка му...... не помня нищичко. - Наблюдавах го как изпива лекарството. Настъпи неловка тишина.
- Хари, трябва да обсъдим нещо. - Казах, докато му подавах чашата с кафе. Преди да започна да говоря, станах и взех личната си карта от портмонето. - Ще прочетеш ли какво пише след "фамилия" ? - Дадох му картата.
- Прайзис. - Отговори ми тихо и вече се беше досетил защо го карам да го прочете.
- Сега разбираш ли защо в офиса ме наричаха Прайзис? Знаеш, че не съм от този тип хора, които се хвалят за всичко. Ако някой ме беше познал и попитал дали аз съм жената до Хари Стайлс, щях да го призная с усмивка, без дори да се замислям. Знаеш го, нали? - Говорех сериозно, но нямах за цел да го карам да се чувства виновен.
- Знам, скъпа. - Отговори ми простичко.
- Забелязал ли си, че на последък доста се караме и то все за глупави неща? - Изглеждаше все едно е на разпит, хах.
- Това ли искаш да обсъдим? - Отпи от кафето си, а аз кимнах. - Виж, скъпа, аз съжалявам. Аз съм виновен...
- Не, не, не, Хари... - прекъснах го - Тук не става въпрос да си прехвърляме вината. Щом се е случило, значи и двамата сме направили нещо.
- Аз не искам да се караме вече, наистина. - Хари остави чашата си на шкафчето и се замисли.
- Аз също. Виж, какво ще кажеш от сега нататък, когато стане нещо подобно, вместо да започваме да спорим, да се изслушваме? - Обмисли за кратко думите ми и кимна.
- Съгласен съм. Ще го направя заради теб и децата. Просто знам, че така вредим само на семейството ни и няма да си простя ако заради мен ви се случи нещо лошо.
- Благодаря ти! - Усмихнах се и се наведох за да го целуна.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now