18. Неочакван край

2.5K 135 9

Животът ми вървеше повече от прекрасно. Концертите ни пълнеха всички стадиони и заедно със феновете се забавлявахме истински. Със Стела постоянно си пишехме или водехме видео разговори във Viber. Липсваше ми, но до някаква степен може би така бяхме по-добре, по-добре за нея. Ако бях в Лондон, щяхме да сме постоянно заедно и нямаше да има време да учи за изпитита й. Тренировките също нямаше да са ползотворни, защото всеки път ми казваше, че щом я закарам в залата, мисли само и единствено кога ще излезе и отново ще сме заедно.

Тази седмица имахме 5 дена почивка и реших да се прибера в Лондон за да я изненадам. Току-що кацнахме и веднага набрах номера й.

- Ало? - Гласът й галеше слуха ми.

- Здравй любов! Какво правиш? - Попитах нетърпеливо.

- Отивам на тренировки скъпи. Ти къде си? - Реших да не й казвам, че съм тук и щях да я забера от залата.

- Аз съмм... във фитнеса на хотела. - Това беше първото, което измислих. - Тренирам и си мисля за теб.

- Харии, тези паузи между концертите са за да релаксирате. Не се преуморявай! - Дори от толкова далечно разстояние (всъщност тя си мисли, че съм далеч) се грижеше за мен.

- Спокойно мила, няма да се преуморя. Ти стигна ли вече до залата?

- Нее, не съм стигнала дори и половината път. - Разсмя се. - Ти кога ще ме научиш да шофирам? - Щях да й кажа, че мога още днес, но се усетих на време.

- Ъммм скъпа, трябва да затварям. Ще ти звънна по-късно. - Затворих веднага, защото милият.женски.глас, който обявяваше полетите проговори и щеше да ме издаде.

Бях се обадил предварително на един от шофьорите ми да ме чака на летището и тръгнах към паркинга, надявайки се той вече да е там. Имах късмет и бързо се качих в колата. Нямах никакво търпение да видя Стела, затова казах на момчето да кара към залата, където приятелката ми тренираше. Някъде по средата на пътя телефонът ми звънна и се изненадах, когато прочетох "My star", защото тя трябва вече да е в басейна, а до колкото знам, не им позволяват да използват мобилни устройства по време на тренировка.

- Да? - Попитах несигурно.

- Здравейте! Амм вие ли сте Хари? - Непознат мъжки глас проговори щом доближих телефона до ухото си.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now