2.18. Всичко става все по-сложно

1.6K 137 51

ГТХ

Минаха две седмици от случката с нахалната учителка. Подадох оплакване от нея пред директорката на детската градина и днес тя ми се обади, за да ми съобщи, че я е уволнила. Радвам се, защото не искам да я виждам повече, както и тя да се занимава с Дарси и Хари. А и когато намерим Стела, тя ще се зарадва, че съм ни отървал от досадната учителка и вече няма да я вижда.

Още преди месец направих както майор Кларк ми каза и обявих възнаграждение за човека, който даде някаква следа към Стела. Няколко човека се обадиха да подадат сигнал, че са я видели, полицията си свърши работата и провери сигналите, но всички бяха фалшиви.

Бях решен, че е крайно време да прибера децата ми вкъщи и днес щях да отида при Лиам, за да ги взема. Исках да им е хубаво, когато си дойдат, затова от сутринта се бях заел с нареждането на коледната украса, а вчера купих голяма елха и ще я украсим заедно с близнаците.

Точно когато закачах лампичките, звънецът звънна и отидох да отворя. Най-вероятно е Ерик. Може да ми носи добри новини. Отворих развълнувано вратата, но усмивката ми изчезна щом видях стоящата пред мен блондинка.
- Здравей Хари! - Поздрави ме.

- Как мина през охраната на външната врата? - Попитах съсредоточено. - Не искам да те виждам, Надин. - Казах и опитах да затворя вратата.

- Трябва да ти кажа нещо. Важно е! - Тя ме спря и влезе вътре.

- Надин, вече направи достатъчно! - Извиках.

- Хари, моля те да ме изслушаш! - Умоляваше ме.

- Имаш две минути. - Отговорих, след кратко обмисляне.

- Благодаря ти! - Усмихна се леко и си пое дълбоко дъх преди да започне да разказва. - Онази вечер, когато се срещнахме в онзи бар, ти се напи много. Аз също пийнах, но бях в трезво състояние и помня абсолютно всичко, което се случи.

- Какво целиш с това? - Събрах очи.

- Остави ме да довърша. - Замълчах. - До къде бях стигнала? А, да... Когато отидохме в апартамента ми... - Изведнъж гласът й се пречупи и започна да подсмърча. - Опитах се да те съблазня, но ти- ти... ти ме отблъсна. Въпреки че беше толкова пиян, ти започна да крещиш, че имаш жена до себе си, че обичаш само нея и че не искаш да бъдеш с никоя друга. - Накрая избърса няколко сълзи от лицето си. Не разбрах защо въобще се разплака...

The Last But The BestWhere stories live. Discover now