11. Харесва ми да те наричам така

3.2K 160 6

- Значи си го пребил, взел си момичето и си избягал? - Найл погледна в огледалото за задно виждане за да види как Стела и Хари стояха прегърнати там и се смееха.
- Да, всъщност е точно така. - Съгласи се къдръвелкото.
- Стела, трябва да ти кажа, че си голяма късметлийка. Познавам Хари от 5 години, тийнейджърските ни години сме ги изкарали заедно и до сега никога, ама ни-ко-га не се е влюбвал така! - Найл каза сериозно.
- В смисъл? - Попита момичето, все още смеейки се заради Хари.
- В смисъл, че с него се разделихме за две седмици и когато се върнах, той вече ме беше заменил! - След тези думи на русокоското и тримата избухнаха в смях.
След като се поуспокоиха, Найл попита:
- Стела, къде да те оставя?
- В моята къща. - Хари я изпревари и отговори вместо нея.
Момичето го погледна объркано, а синеочкото само се подсмихна.

- Благодаря ти Найл! - Казаха двамата влюбени докато излизаха от колата.
- Лека вечер сладурчета! - Отвърна им той преди да изчезне от погледа им.

ГТХ

Със Стела влязохме в къщата ми и я поканих в хола.
- Искаш ли нещо за пиене?
- Не, но съм малко гладна. - Отговори ми, докато се настаняваше на канапето.
- Аз също. Какво ти се яде?
- Какво ще кажеш за суши? От много време не съм яла. - Очите й блестяха докато говореше. Всъщност не са спрели да блестят от момента, в който я попитах дали иска да стане мое гадже.

- Звучи страхотно. - Кимнах й и взех телефона си за да поръчам вечерята. След няколко минути оставих мобилното устройство и седнах до нея.
- Е, какво искаш да правим? - Попитах несигурно.
- Нямам идея. Имаш ли някакви филми?
- Имам, но са стари. Не съм имал време да гледам филм вкъщи от толкова отдавна. - Засмях се нервно. А защо бях изнервен? Защо въобще и двамата се държим така сковано? - Харесваш ли Ед Шийран? - Изведнъж ми хрумна и просто я попитах.
- Дааа, много! - Лицето й грейна.
- Тогава след като хапнем ще те заведа на едно място. - Намигнах й отново. Тя се опита да каже нещо, но звънеца на вратата я прекъсна.
- Ей сега се връщам. - Взех си портфейла и тръгнах към вратата.

Както и очаквах, беше доставчика на сушито. Взех чантите, платих му, пожелахме си приятна вечер и се върнах при Стела, която беше станала от дивана и разглеждаше снимките по стените и рафтовете. Беше с гръб към мен и реших, че ако я стресна на шега ще разчупим това ужасно сковано чувство. Оставих максимално тихо чантите на масичката и за мой огромен късмет те не издадоха и звук. Приближих се внимателно до нея и когато бях на няколко сантиметра разстояние я прегърнах през кръста. Планът ми беше успешен, защото тя подскочи и даже извика, при което аз не се сдържах и се разсмях. Когато тя се обърна и видя че съм аз, видимо се успокои, но само след секунда вече ме удряше, не силно разбира се и крещеше как съм й изкарал ангелите.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now