2.4. Вече е време

2.1K 126 10

- Скъпа, трябва да ставаш вече. - Усетих как Хари се заиграва с косата ми. - Нали не искаш да закъснееш за първия си работен ден? - Веднага щом тези думи напуснаха устата му, отворих очи.
- Колко е часът? - Премигнах няколко пъти в опит да се разсъня.
- 6:30.
- Хари, започвам работа в 9... - Измрънках и се сгуших в него.
Усетих как той се разсмя и започна да гали гърба ми.
- Трябва да закараме децата на градина. Какво ще кажеш да станеш и да направиш закуска, докато аз ги събудя? - Целуна ме нежно по главата.
Макар и да ми се спеше много, идеята му беше страхотна и се съгласих.

★★★
- Казах ти, че тази учителка не ме харесва! - Казах ядосано докато закопчавах колана си, а Хари повдигна рамене и затвори вратата на колата. След като той също влезе и потеглихме, започна да се смее.
- Мисля, че малко преувеличаваш. - Погледна ме в очите, опитвайки се да изглежда сладко и невинно и макар, че успя, нямаше да го призная.
- Моля?! Ти не видя ли как беше облечена?
- Видях, но това си е нормално облекло.
- Шегуваш ли се? Щом е нормално, кога например си ме видял аз да се обличам така?
- Наистина ли искаш да ти припомня? - Дяволитото пламъче в очите му се появи, а усмивката му стана игрива. Аз се изчервих и това някак ме накара да се успокоя.
- Не е приемливо детска учителка да се облича така! - Казах, вече малко по-спокойно.
- Ако трябва да съм честен, мисля, че ти започна първа.
- Не мога да повярвам, че я защитаваш! - Вдигнах ръце. - И заставаш срещу мен!
- Стела, успокой се, никой не е срещу теб! Просто казвам, че ако не се беше заяла с нея заради облеклото й, тя нямаше да ти каже онези думи.
- Не знам дали учителките имат определен дрескод, но съм сигурна, че тези тесни рокли, които едва скриват дупето, не са подходящи! - Запротестирах отново.
- Ако това ще те укроти: на теб тази рокля би ти стояла в пъти по-добре! - Хари винаги знаеше как да ме разсмее и сега отново успя.

Пътувахме си мълчаливо, като само радиото се чуваше тихичко. Замислих се какъв й беше проблемът на тази учителка. Още от началото се държи пренебрежително към мен, въпреки че аз не съм й дала поводи за това. Виждам, че харесва Хари и мисля, че е фен, но не мога да съм сигурна.
Днес просто й казах, че роклята й е крайно неподходяща за работата й, а тя ми отговори, че "някои хора нямат моя късмет да намерят мъж, който да им купува всичко". Това е една от причините да искам да работя. Мразя когато хората казват, че не правя нищо, освен да харча парите на Хари! Не искам да работя за заплатата, искам просто да правя нещо, а не да си мързелувам вкъщи!
Разбира се той ме защити пред учителката, но пак беше неприятно. Не знам какво има тя против мен, феновете на групата отдавна започнаха да ме харесват, което много ме радва.
- Нали не мислиш за г-ца Уилямс вече? - Гласът на Хари ме изкара от мислите ми. Обърнах се към него, но не казах нищо. Той сложи ръката си на бедрото ми и започна да говори. - Знаеш, че това, което каза тя не е вярно. Не си разваляй настроението и то на първия ти работен ден. - В интерес на истината даже бях забравила, че днес съм на работа.
- Как винаги знаеш какво да кажеш, за да се усмихна? - Попитах го и преплетох пръстите ни.
- Защото аз съм твоя Хари! - Дори очите му се усмихваха щом го каза.
- Моят Хари! - Аз също се усмихнах и го целунах.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now