2.6. Принц и Принцеса

1.9K 111 7

Минаха няколко седмици от провалената ни среща с Хари и от тогава той не спря да се извинява. Вината не беше негова, просто не е тайна за никого колко лоши са мениджърите им. Постоянно създават излишна работа на Хари, Луис, Лиам и Найл, която изобщо не влиза в задълженията им. Момчетата също започнаха да се дразнят от това, но за жалост не могат да направят нищо.
Хари искаше да се реваншира по някакъв начин за провалената среща и каза, че с цялото семейство ще отидем в Дисниленд в Париж. Веднага щом го разбраха, децата започнаха да се радват, да викат и скачат. Не бях ги виждала толкова развълнувани до сега. Първият им рожден ден беше там, но те едва ли помнят нещо от тогава. Предложихме и на другите да дойдат, но само Лиам и София се съгласиха. Найл искаше да прекара малко повече време с Мелиса, а Луи искаше да отпразнува рождения ден на майка си със семейството му. По план утре в 10 часа трябва да излетим за Париж.
Не мога да повярвам, че най-накрая с Хари и децата ще прекараме цяла седмица заедно. Напоследък такива моменти се случват рядко и много се надявам това да не се отразява на близнаците. Бих дала всичко за тях, обичам ги и всеки път, когато са тъжни, сърцето ми се къса. Те са още малки, но знаят, че баща им и чичовците им са известни и се радват наистина много когато ги видят по телевизията. Хари се опитва да прекарва максимално време с нас, но често се случва да се прибира късно вечер и така близнаците дори не могат да го видят. Затова се вълнувам толкова за ваканцията ни!
★★★

Багажът ни вече беше готов и докато с Хари планирахме местата, които да посетим в Париж, децата си играеха около нас.
- Мисля, че само един ден в Дисниленд няма да ни стигне. - Хари каза замислено.
- Тогава ще отидем два пъти. - Подсмихнах се.
- Това е моето момиче! - Зарадва се и ми намигна.
- Няма да ми е лесно с три деца в Дисни... - Казах все едно на себе си и се облегнах на дивана в хола.
- Три... оу, аз ли съм третото? - Трябваше му малко време да загрее, хах. Разсмях се с глас, докато накрая и той не започна да се смее.

Спряхме чак когато телефонът му ни прекъсна. Той вдигна и поздрави, но не разбрах кой го търси. Не говореха дълго, може би около две минути, но изражението му се бе променило коренно. След като затвори прибра телефона отново в задния си джоб и се обърна към децата.
- Хари, Дарси, ще се качите ли в стаята си? - Децата го погледнаха объркано. - Идете да изберете коя приказка да прочетем довечера. - Усмихна им се мило, а те ентусиазирано започнаха да се качват по стълбите.
- Хари, всичко наред ли е? - Естествено, че виждах в погледа му, че нещо се е объркало, но трябваше да попитам.
- Ами, не. Не е наред. - Издиша дълбоко и седна до мен.
- Кой се обади? Какво ти казаха?
- Мениджърите. - Само не и те! Щом те са го търсили и той изглежда така, значи пак има проблеми в работата. - Казаха, че са обявили някакъв си концерт и всички билети били продадени за минути.
- Но Хари, това е чудесно?! - Малко се обърках. Когато изпълнителите разпродават всички билети за концертите си трябва да се радват, нали?
- Концертът е утре. - Каза възможно най-тихо.
- Какво? Как така утре? Сутринта заминаваме за Франция! - За разлика от него аз говорех високо.
- Нищо не може да се направи. Билетите са вече продадени. Не можем да пренебрегнем феновете. - Знам, че той не е виновен, но това вече идва в повече.
- Но можеш да пренебрегнеш семейството си, така ли? Всеки път работата е на първо място, всеки път! До сега го приемах и разбирах, защото само аз оставах разочарована. Сега обаче не съм само аз, изобщо не става въпрос за мен! Видя ли децата? Всяка сутрин се събуждат с мисълта за Дисниленд. Как ще им го обясня сега?! - Накрая гласът ми се пречупи и завърших плачейки.
- Какво мога да направя? Мислиш ли, че аз го искам? - Той повдигна рамене безпомощно.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now