2.22. Караш болката ми да изчезне

2K 154 34

ГТС

Не разбирам... Как се озовах тук? И къде е това "тук" ? Очевидно е, че вече не съм в онази малка и студена стаичка, в която ме бяха завързали. Тук е хубаво и си личи, че някой с вкус живее в тази къща, защото е много добре обзаведено.

- ТАТЕ! - Някой извика и веднага се обърнах. По стълбите започна да слиза младо момче, може би около 18 годишно. Има нещо странно в него. Много ми е познат, но съм сигурна, че го виждам за първи път.

- Върни се тук, дрънкало! - Секунди след него се появи и момиче, което се опитваше да го настигне. Тя изглежда точно като момчето: еднакви тъмно-шоколадови, прави коси, искрящо зелени очи и като цяло формата на лицата им съвпада. Същото странно чувство имам и за нея. Кои са тези деца и защо изглеждат сякаш ще се сбият?!

- Тате, безотговорната ти дъщеря пак ще излиза, въпреки че я наказа! - Момчето каза бързо точно преди момичето да го хване и да му запуши устата.

- Аз поне не използвам алкохол и наркотици, когато съм с приятелите си. - Тъмнокоската каза с лукава усмивка и пусна момчето, като мина пред него и започна да слиза по стълбите спокойно.

- Не ги употребяваш, защото единственото, което правиш е да се натискаш с различни момчета! - Момчето извика, все още стоейки на стълбите.

- А ТИ НИКОГА НЯМА ДА ДОКОСНЕШ МОМИЧЕ, ЗАЩОТО ВСИЧКИ БЯГАТ ОТ ТЕБ! - Младата дама му отвърна. Двамата се гледаха с толкова омраза, че чак ме уплашиха.

- Мразя факта, че съм ти брат! - Младежът каза през зъби.

- Аз те мразя повече. - Сестра му му отговори с ехидна усмивка.
Къде за бога са родителите на тези деца?!

- Защо се карате толкова рано сутринта? Така ли си нямате друга работа? - От някъде се чу сънен и дълбок глас. Огледах се, но нямаше никого. Изеднъж някой на канапето се разшава, но от мястото ми нямаше как да видя нещо повече, защото той стоеше с гръб към мен.

- Баща ми, почти седем часа вечерта е. - Момичето проговори и седна до баща си.

- Какво? Защо не ме събудихте по-рано? - Мъжът попита, но изглежда не беше особено разтревожен.

- Опитах. - Момчето каза, докато сядаше от другата му страна. - Но ти ме изгони и каза, че си имал дълга вечер и искаш да поспиш.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now