2.23. Епилог

2.8K 186 107

*Една година по-късно*

- Харолд, колкото и да се оглеждаш, няма да станеш по-красив. - Луи се пошегува и се разсмя зад мен.

- Знаеш ли, трябва да се чувстваш много специален, щом избрах точно ти да стоиш на това място сега. - Погледнах го сериозно, но не се сдържах и също се разсмях.

- Благодаря ти за тази чест! - Стана сериозен и ми се усмихна.

- Знаеш ли как можеш да ми се отблагодариш? - Попитах и секунди след това осъзнах как звучи. Той ме погледна объркано и вдигна рамене. - Отиди да потърсиш вода. Жаден съм, а този костюм ме кара да се потя.

- Всичко, което пожелаеш, Хаз. - Каза и излезе.

Аз останах сам и отново се погледнах в огледалото.
- Стилистите ми са свършили добра работа. - Казах на отражението си и за пореден път започнах да отвързвам и връзвам вратовръзката си. Първоначално идеята за класически, черен костюм и бяла риза не ми допадаше и исках да нося нещо цветно, но сестра ми бързо ме отказа от тази идея. Все пак днес е специален ден, може би най-важният ден след раждането на децата ми, така че всякакви "модни експерименти" са забранени.

Между другото, днес е големият ден! Със Стела най-накрая ще се оженим и официално тя ще носи моята фамилия. Нямам търпение свещеникът да ни каже, че официално сме съпруг и съпруга и да ме накара да я целуна!

Намирам се в стаята, предназначена за младоженците, а Стела трябва да е в стаята за булката. Чух потропване на вратата, а след това и познат глас.
- Може ли да вляза?

- Мамо! Разбира се, че може. Ела! - Усмихнах се широко и разтворих ръце, за да я прегърна. - Хей, всичко наред ли е? - Попитах леко притеснено, защото виждах как тя едва се сдържа да не се разплаче.

- Наред е, миличък. Просто... виж се, толкова си хубав! - Тя се отдръпна леко назад и ме огледа от глава до пети. - До вчера беше моето малко момченце, а след час вече ще си женен мъж.

- Това ли било?! - Повдигнах вежди и пак я прегърнах. - Изплаши ме.

- Съжалявам! Все още не мога да свикна с мисълта, че сестра ти вече се омъжи, а сега и ти така изведнъж...

- Мамо, мамо, стига си плакала. Ще си развалиш грима, а и ще разплачеш и мен накрая. - Тя се разсмя и се отдръпна.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now