2.7. Само аз и тя ... и виното

2K 114 23

- Мамо, тати още ли спи? - Джуниър ме попита докато връзвах обувките му.
- Не миличък. Тати имаше важна работа и излезе преди да ви събудя. - Повдигнах се и веднага видях разочарованите им личица. - И също така ме помоли да ви кажа, че много ви обича и ще направи всичко възможно след oбяд да ви забере от детската градина. - След думите ми, настроението на децата се подобри.

Всъщност аз също не видях Хари тази сутрин и той не ме е молил да кажа това. Бях почти заспала когато се прибра вечерта, а сутринта вече беше излязъл. Снощи когато си легна до мен се опита да ми обясни защо е закъснял, но така ми се спеше, че просто го целунах, сгуших се в него и заспах веднага.

Беше четвъртък, обикновено момчетата нямат много работа в този ден, но явно днес е изключение. Няма да се очудя ако Модест пак са ги принудили да правят нещо извънредно. Както и да е, днес е най-обикновен четвъртък и трябваше да закарам децата на градина, след това да отида на работа. Заключих входната врата и щях да тръгна към колата си, но видях някакво момче зад оградата, което се опитваше да влезе.
- Мога ли да Ви помогна? - Извиках и той моментално се обърна към мен.
- Здравейте! Аз съм куриер и имам пратка за Вас. - Отговори ми любезно и отидох по-близо до него. Подписах документите и взех кутийката. Имаше и картичка. След като я прочетох, разбрах че е от родителите ми. Преди няколко дена те заминаха за Чикаго и сега ми пращат подаръка чрез куриер. Разтворих леко кутията и не се изненадах, когато видях какво има: любимият ми парфюм, който има невероятен аромат, но го няма в никоя парфюмерия и няма точно име. Дори не знам как го намира майка ми, но тя знае, че обожавам парфюма и при всеки повод винаги ми подарява точно него. Аз съм много доволна от това, хах. Прибрах кутийката в чантата ми и се върнах до колата, сложих децата в столчетата им и потеглихме. Този път няма да закъснея.

★★★
- Госпожо Стайлс? Идвате на време? Даже малко подранявате. - Чух тихо подсмихване след тези думи.
Точно щях да си тръгвам и тя се появи, как винаги го прави?
- Добро утро и на вас, г-це Уилямс! - Напук на заядливото й отношение към мен, аз й се усмихнах широко. - Как сте днес?
- В интерес на истината съм в страхотно настроение. Вие как сте? - Опита се да звучи мило.
- Прекрасно, както винаги.
- Радвам се. Снощи видях г-н Стайлс, странно обаче, че беше без вас. - Кръстоса ръцете си и ме погледна въпросително.
- Къде сте го видели? - Попитах и усетих, че гласът ми се променя към по-нервен.
- В един бар. Не беше сам. - Но Хари каза, че вече няма да пие... - Беше с Луис Томлинсън, от групата.
- Знам кой е Луис! - Разсмях се, а това я накара да свали дразнещата си, самодоволна усмивка. - Трябва да тръгвам... - Тръгнах отново към изхода, но Уилямс ме спря.
- Чакайте! Исках да Ви питам нещо. - Започна да идва към мен, а звукът от високите й токчета, които се забиваха в мраморния под сякаш пробиваха дупки в мозъка ми. Аз просто си стоях на едно място, чакайки да чуя с какво ще ме подразни сега. - От както Ви познавам се чудя нещо и мисля най-накрая да Ви питам. - Замълча за кратко, а аз кимнах. - Какъв парфюм използвате? - Попита ме тихо и с наведена глава, сякаш я е срам да го каже.
- Парфюмът ми? - Разсмях се, стана малко неловко. - Всъщност колкото и необичайно да звучи и аз не знам, хах. Майка ми знае, че ми е любимият и ми го купува от някъде. Странно е, но и аз не съм питала за подробности. - Обясних й, а тя се разочарова и се натъжи много, чак ми стана жал за нея.
- Разбирам, благодаря все пак. - Кимна.
- Знаете ли... - започнах да ровя из чантата си - днес ми пратиха това шишенце, ако искате го вземете. - Усмихнах се приятелски, а тя невярваше.
- Сигурна ли сте?
- Да, ще помоля майка ми да ми вземе нов. Заповядайте! - Подадох й го, а тя го взе несигурно.
- Благодаря, много! - Очите й грейнаха и се почувствах някак по-леко? Това беше ли примирие с нея? Силно се надявам.
Сбогувахме се и тръгнах към работа.

The Last But The BestWhere stories live. Discover now